Трите жени, които тихо се изправиха срещу нацистите

Рут Винкелман, Елизабет Шарлот Глоден и Фелиситас Нарлох - тези три момичета, днес възрастни жети, били част от тихата съпротива срещу нацистите по време на Втората световна война. Тогава, обикновени хора правели всичко възмжно, дори и с риск за живота си, да помогнат на онези, чиито животи са били застрашени.

"Не можете да си представите страха, в който живеехме", казва Рут пред BBC. Тя вижда как 16 души от семейството й са отведени в лагерите на смъртта. Момичето обаче успява да се измъкне и живее близо 2 години в градински навес, криейки своите еврейски корени.

"Герои? Не. Не виждахме това като геройство. Беше просо начин да помогнем на онези, които имаха нужда от помощ", споделя Фелиситас. Когато на вратата й се появява еврейка, търсеща помощ, момичето я приема в дома си. Тогава тя е едва тийнейджърка, но е сигурна, че "всеки би направил същото".

"Чисто човешко съчувствие ме спря да го предам на полицията", познатата като Лило Елизабет Голден, заедно със съпруга си и Ерих крие евреи в дома си в Берлин. След това организира безопасно преминаване за тях извън Германия. Двойката успяла да остане незабелязана до 1944 година, когато те скриват генерал Фриц Линдеман, преследван от Гестапо за опита за покушение над Хитлер.

Две от тези жени оцеляват и до днес. Една е убита.

"Когато нацистите дойдоха, ние дори не забелязохме. Всичко се случи постепенно. Напрежението се появи чак след 1938 година, след погрома на "Кристална нощ", спомня си Рут, която тогава е на 14 години.

Кристална нощ е повратната точка - тогава преследването на евреите преминава от чисто бюрократично в брутално.

"Гестапо ме викаше на разпити няколко пъти. Скрих се в един заслон, където никой не ме познаваше и не се налагаше да нося звезда. Разбира се, ако ме бяха хванали, щяха да ме пратят право в лагерите", разказва Рут. Тя губи 16 души от семейството си. Баща й е убит в Аушвиц пред 1944 година.

"Когато погледна тяхна снимка, мога да си спомня всеки един кристално чисто", казва жената. Днес тя е жива благодарение на берлинчани, които пазили тайната й. Хора, като Лило, която отваря дома си за евреите.

Елизабет и съпруга и Ерих имали арийски паспорти, но всъщност били евери. Това им позволило да окриват и помагат на много хора, преследвани от нацистите. Ала последния човек, на когото помогнали, бил генерал Фриц Линдеман. Той бил заподозрян за опита за убийство на Хитлер. Фюрера бил невредим, но искал отмъщение. За това пратил Гестапо по петите на Линдеман.

Генералът е открит в дома на Лило. Тя, майка й и съпруга й са пратени в затвора, а срещо тях започва процес.

"Приехме Линдеман в дома си от чисто съжаление. Когато аз и майка ми разбрахме кой е, отново само чистото човешко съчувствие не ми позволи да го предам на полицията", казва Лило по време на процеса. Но дори и добрият им адвокат не успява да ги спаси. Тя и семейството й са обявени за виновни за това, че са помогнали на Линдеман. Присъдата била смърт чрез гилотина.

Лило била част от берлинската съпротива срещу нацистите, която спасила живота на близо 5000 души. По-голямата част от тези хора били наказани за добротата си. Други, които следвали примера им, останали незабелязани от Гестапо.

"Тя замръзваше. Състоянието й никак не беше добро", спомня си Фелиситас за деня, в който жена се появява на входната й врата.

"Жената каза на мен и на баба ми, че не знае какво да прави от тук нататък. Че е еврейка и че е разкрила самоличността си. И тогава баба ми даде задачата и остави ключовете в ръцете ми: "Заведи я в къщата на госпожа Донат", ми каза тя. Имахме ключове за имота й, а нея я нямаше там. Герои? Не. Не виждахме това като геройство. Беше просо начин да помогнем на онези, които имаха нужда от помощ. Всеки би направил същото", разказва Фелиситас. Но внукът на жената, чиито живот спасяват, не би се съгласил с думите й.

"Много малко хора са били като нея. Тя е невероятна. Без нейната намеса и помощ, нямаше да познавам баба си. След войната, след освобождението, баба дойде да живее с нас. И бе жива още 20 години. Има една еврейска поговорка: "Ако спасиш един живот, спасяваш целия свят" и Фелиситас направи точно това", казва Алекс Хабел, внукът на жената, спасена от семейство Нарлох.