75 г. откакто Червената армия влезе в Аушвиц: Спомен за Холокоста

На 27 януари 1945 г. съветските войски внимателно влизат в Аушвиц.

Примо Леви, един от най-известните оцелели, е лежал в болница в лагера със скарлатина, когато освободителите пристигат. Мъжете хвърлили смутени погледи към изтощените тела на хората, към къщурките и малкото оцелели.

"Те не ни поздравиха, нито се усмихнаха. Изглеждаха потиснати не само заради съчувствие, но и заради чувството на вина, че такова престъпление въобще съществува", пише Примо Леви.

Иван Мартинушкин, един от освободителите на лагера, казва по-късно: Видяхме измършавели, измъчени, окаяни хора. Можехме да "прочетем" в очите им, че се радват, че са спасени от този ад.

В продължение на 4 г. и половина нацистка Германия систематично убива 1,1 млн. души само в Аушвиц. От тях почти един милион са били евреи.

Депортираните в лагера са били вкарвани в газовите камери, изтощавани от глад, карани са да работят буквално до смърт и дори убивани в медицински експерименти. Повечето са умрели в газовите камери в комплекса Аушвиц-Биркенау.

В Холокоста общо 6 млн. евреи биват убити от нацистите. Център на този геноцид е Аушвиц.

Какво е Холокоста?

Когато нацистите идват на власт през 1933 г. постепенно започват да лишават еврейското население от собственост, свободи и права. След като Германия окупира Полша през 1939 г., нацистите започват да депортират евреи от Третия Райх към части от Полша, където са създали "гета", за да ги отделят от останалата част от населението.

През 1941 г., по време на германската инвазия в СССР, нацистите започват истинското екстерминиране. Нацистите говорят за инвазиите си като "състезание" между германците и евреите.

Групи германски войници наречени "Einsatzgruppen" започват да убиват цивилни в новозавладените територии в Източна Европа. Към края на 1941 г. са убити 500 000 души, а към 1945 г. жертвите са вече около 2 млн. - 1,3 от които са евреи, пише BBC.

В ешелона на нацистката армия командирите са експериментирали с начини за масово убийство на хора. Смятали са, че застрелването на хората е твърде стресиращо за войниците и трябвало да създадат по-ефективни начини за убийство.

Експерименти с отровен газ, с който са убивани душевно болни в Полша са започнали още през 1939 г. Отровните газове са били вкарвани в затворено пространство, за да задуши хората. Към 1941 г. нациститите успяват да построят газови камери в Аушвиц.

През януари 1942 г. властовите структури на нацистка Германия се срещат на Ванзейската конференция и взимат решение за действия по "Окончателното решение на еврейския въпрос". С други думи убийството на цялото еврейско население на Европа - 11 млн. души. Така се дава начало на Холокоста.

Аушвиц 

Преди германците да дойдат, Аушвиц е бил полска казарма в южната част на страната. След като германците окупират Полша го превръщат в затвор за политически затворници.

По-късно слагат и портата с небезизвестните думи "Arbeit macht frei" - Трудът освобождава. Това става Аушвиц I. С развитието на войната нацистите дострояват още сгради в лагера, сред тях и газовите камери.

Първите хора, които са обгазени са група полски и съветски затворници. Междувременно започва работа по строежа на Аушвиц II-Биркенау. Toчно там са построени и огромните газови камери, в които стотици хиляди души са убивани до ноември 1944 г.

В Аушвиц II-Биркенау няколко големи германски компании откриват заводи и се възползват от безплатния затворнически труд. IG Farben построява фабрика за синтетична гума. Krupp и Siemens-Schuckert също строят фабрики в околността.

До момента на освобождаването на Аушвиц е имало 40 лагера и подлагера.

Как е работел Аушвиц?

Хора от цяла Европа са бутани в малки вагони за добитък без прозорци, тоалетни, седалки или храна, и са транспортирани към концентрационните лагери. Там са разпределяни спрямо това могат ли да работят. Останалите са незабавно убивани.

На втората група от хора са нареждали да се съблекат напълно голи и да отидат до душовете за "обезпаразитяване". Такава процедура няма, душове няма, а има само газови камери. Вместо това надзиратели от така наречения "Хигиенен институт" са пускали отровния газ Zyklon-B и са чакали хората да умрат. Отнемало е 20 минути, а дори и дебелите стени не могат да заглушат писъците на умиращите..

След това идва ред на Сондер командите - други затворници, които са сваляли протези, очила, изкуствени зъби и са влачели телата на загиналите към крематориума.

Вещите на затворниците в концентрационните лагери са били изпращани за сортиране в част на Аушвиц, наречена "Канада". Името не е случайно - смятали са, че Канада е страна на изобилието.

Жертвите

Надзирателите от SS са опитали да скрият престъпленията си и докато съветските войски настъпват са се опитали да унищожат подробните записи за затворниците. Затова е трудно да се установи точния брой на жертвите, но проучванията сочат, че около 1,3 млн. души са пристигнали в Аушвиц и 1,1 млн. са загинали в лагера.

Преобладаващата част от тях са евреи от частите на Европа, контролирани от нацистите. Унгария например е депортирала 420 000 от 437 000-ното еврейското население. 3/4 от депортираните са убити при пристигането си в лагера.

Освен тях жертви са 75 000 поляци, 15 000 съветски затворници, 25 000 роми и синти, както и Свидетели на Йехова, хомосексуални и политически затворници.

Освобождаването

В края на 1944 г. германските власти нареждат преустановяване на убийството в газовите камери. По същото време съветските войски настъпват на Запад. Огромните запаси откраднати вещи от лагерниците са изнесени в Германия.

Решени да заличат доказателства за престъпленията си, нацистите изпращат 56 000 от останалите затворници към други лагери като Берген-Белсен, Дахау и Заксенхаузен. Онези, които са били прекалено слаби, за да ходят, са оставени в Аушвиц. Падащите по време на прехода са застрелвани.

Съветските войски намират в лагера едва няколко хиляди оцелели, когато влизат в Аушвиц на 27 януари 1945 г. Заварват и стотици хиляди дрехи, както и няколко тона човешка коса. Войниците по-късно си спомнят, че е трябвало да убеждават затворниците, че наистина нацистите са си отишли.

По време на 50-тата годишнина от освобождаването Ели Вайзел, един от оцелелите в Аушвиц, казва, че престъпленията в лагера са произвели "мутация от космическо равнище".

"След Аушвиц човечеството не е същото. След Аушвиц нищо никога няма да бъде същото", казва Вайзел.