Българи колят пуйките - за тази работа германци не се намират

Голяма част от работниците в кланицата за пуйки "Геестланд" във Вилдесхаузен са българи. Повечето са назначени не с редовен договор, а чрез фирми-подизпълнители. Не всички в града одобряват този факт.

Във Вилдесхаузен, град с близо 20 000 жители в германската провинция Долна Саксония, живеят 1 460 българи, близо една трета от тях работят в местната кланица за пуйки "Геестланд". Повечето са наети не с редовни договори, а чрез фирми-подизпълнители. Този модел напълно устройва фирменото ръководство, пише "Крайсцайтунг", цитиран от Дойче веле.

Изданието посочва, че покрай притока на работна ръка от чужбина във Вилдесхаузен вече било трудно да се намерят жилища с по-ниски наеми, че не се намирали места в детските градини и училищата. А кланицата "Геестланд" не се ползва с особено добро име - основно заради това, че не назначава работниците с редовни договори.

В кланицата работят 300 средно- и висококвалифицирани кадри - като шофьори, счетоводители или техници. Има я обаче и тежката работа на конвейер, при която хората в продължение на часове колят пуйките, разфасоват ги и ги опаковат - при температура от пет градуса. През месеците май и юни големите дискаунтъри като Лидл, Алди и сие поръчват десеторно по-големи количества от обичайните и тогава се налага да се работи на две смени, по шест дни в седмицата.

Подизпълнители от България

Шефът на кланицата Норберт Деекен обяснява, че за този вид работа германски работници просто не се намират, поради което е принуден да наема чужденци.

Сътрудничеството с България тече вече от няколко години - чрез две фирми-подизпълнителки, които добре познават страната, посредничат при наемането на работници, а и ги подпомагат на място в Германия.

Фактът, че българите не са наети пряко от "Геестланд", а от подизпълнителите, им носело само много предимства, твърди Деекен. Като например настаняването в една бивша казарма, където месечният наем на човек в стая с две легла е 200 евро. Освен това са предоставени мебели и битови уреди като перални, а е осигурен и безплатен транспорт до фабриката и обратно. "Това означава, че те нямат нужда от автомобил и пестят пари", подчертава шефът, според когото наетите чрез подизпълнители били в по-добро положение от редовните работници със сходни задължения.

Работниците в "Геестланд" получават минималната надница от 9,35 евро на час, след година тя нараства до 9,60 евро, а след три години стига 10,10 евро. Има и добавки за нощните смени и за извънреден труд, плащат се и социални осигуровки - т.е. не може да става и дума за дъмпингово възнаграждение, казва Деекен във връзка с упреците, че договорите, сключени с подизпълнители, дават възможност за заплащане под редовното. Пред "Крайсцайтунг" шефът на кланицата посочва и това, че със спечелените пари българите си строели къщи в родината.

Разходите по интеграцията

Обществеността във Вилдесхаузен обаче не е убедена, че този начин на наемане на работници е правилен, изтъква изданието, привеждайки примери. Местният общински съветник Волфганг Дойблер посочва, че някои от работниците след три години си заминават. А фирмата прави големи разходи по тяхната интеграция. Тези средства на практика са загубени. По информация на "Нордвест цайтунг", фирмата „Геестланд" до момента е инвестирала 50 000 евро за интеграционни проекти - основно за езикови курсове и за подпомагане на децата на българите в местните училища.

Кметът Йенс Курашински пък отбелязва големите сезонни колебания, във връзка с които е трудно да се планират правилно потребностите от места в детските градини и училищата.

Кметът е отправил и призив към "Геестланд" да увеличи усилията за интегриране на работниците, като пряко си контактува с подизпълнителите.

През 2019 кланицата "Геестланд" е реализирала оборот от 310 милиона евро. На ден там се колят по 35 000 пуйки.