Какво е да си под домашен арест в Русия на Путин?

"Щастлива съм. Това беше мечтата ми от една година - да взема сина си от училище. Да се разхождам спокойно по улиците".

През последните 12 месеца активистката Анастасия Шевченко е под домашен арест в Русия. Тя няма право да говори с никого, освен с разследващите и близките си. Но благодарение на лека промяна, режимът й е леко отпуснат. Така BBC успява да се свърже с нея.

Анастасия вече една година чака процесът срещу нея да започне. Заплашват я 6 години затвор, тъй като е свързана с продемократичната група "Open Russia UK", която се смята за "заплаха за националната сигурност" от руските власти.

"Когато си под домашен арест мечтаеш за най-малките неща", казва самотната майка на две деца. Тя остава затворена в апартамента си, принудена да носи електронна гривна на крака.

"Така ме контролират. Винаги знаят къде съм. Трябва да е с мен, дори когато отивам в банята", казва Анастасия. За щастие, тя вече е получила позволението да се разхожда в близост до дома си, което е добра новина и за малкото й куче.

"Кошмарно е. Ала ако си политически активист в Русия, трябва да си подготвен. За всичко. Дори за затвора. Има дни, в които не искам да правя нищо, но не оставям това чувство да ме завладява прекалено често. Не мога, защото майка ми и децата ми ме наблюдават. Ако аз започна да се разпадам, значи е свършено с нас", разказва активистката.

"Разбира се, че всичко това засяга децата. Особено Миша. Той не може да спи вечер. Събужда се през нощта треперейки и крещейки "Мамо, мамо!", допълва тя. Дъщеря й също не е щастлива. Влада има едно простичко желание - двете да отидат на пазар заедно.

"Влада се превръща в мен. Ако аз отида в затвора, тя със сигурно ще поеме моята роля у дома", казва Анастасия.

В продължение на месеци единствената разходка на чист въздух за нея е докато върви за изслушване към съда. Представител на полицията винаги е с нея. Съвсем наскоро тя преживява шок, разбирайки че шпионска камера е била поставена в климатика й.

"На тези изслушвания видях снимки и разбрах, че в дома ми има камера. Снимки, точно над леглото ми. Снимки на мен, в моята пижама. Била е там цели 6 месеца и те са ме наблюдавали през цялото това време. Когато разбрах, се ядосах. Какво си мислят, че правя? Планирам преврат от леглото си?", разказва Анастасия.

Съвсем наскоро най-голямата й дъщеря умира. Алина имала увреждания и била в дом за лекарски грижи, когато се разболяла. Когато Анастасия получила позволение да я види, вече било прекалено късно.

"Урната седи тук, в стаята ми. Искам да разпръсна прахта й над морето. Отидохме на брега заедно само веднъж. Тя прекара целия си живот заключена в различни стаи. Просто искам да я освободя. Ала не мога преди делото срещу мен да приключи", казва майката.

Тя прави всичко възможно да прекара двата часа свобода, която й е позволена, максимално добре. А делото ще започне скоро.

"Те искат да изплашат хората. Да покажат, че опозицията е невъзможна. Те няма да го позволят. Да покажат, че ако си активист, като мен, ще свършиш пред съда, страдайки. Когато вкарват невинни хора в затвора, ние трябва да се борим срещу това. Или държавата ни ще се превърне в Северна Корея", категорична е Анастасия.