Без будилник: Перлата на Каспийско море – Баку

Нов и едновременно стар, съвременен и древен. Едновременно в Европа и в Азия. Всичко това важи за Азербайджан и с още по-голяма сила за столицата Баку.

Градът на ветровете

Градът на ветровете, както може да се преведе Баку от персийски, комбинира съвременните тенденции и напълно отразява стремежа на местните да съперничат на Дубай.

Азербайджан отдавна се радва на славата на модерна мюсюлманска общност, в която за първи път са отворени библиотека, театър и дори опера.

По времето на СССР Баку е бил столица на републиката и носи отпечатъка на това време. Наред с футуристичните сгради в покрайнините на града и жилищните квартали може да се видят добре познатите ни блокове.

В центъра обаче ситуацията е съвсем различна. Тъй като Азербайджан е доста богат на газови находища това носи и доста приходи в последните години. Но далеч преди това, в началото на бума на развитието на нефтоиндустрията, Азербайджан отново е бил "горещата точка". Тогава са били наети архитекти от Западна Европа, които да проектират сгради, които и до днес красят центъра на града.

Далеч по-съвременн е културният център "Гайдар Алиев", създаден от легендарната Заха Хадид.

Поглед нагоре обаче разкрива и един архитектурен шедьовър, който намигва към нефтовото богатство на страната,  но и нейното име. Три сгради, досущ като пламъци, се извисяват към небето. Няма нищо случайно - името Азербайджан буквално означава "Земята на вечния огън". Нощем сградите се огряват с LED светлини и тогава илюзията за горящ огън става напълно реалистична.

Стария град

Но в същия този град съществува и Ичери Шехер - вътрешният град, най-старата част на града. Преди хиляди години той се е казвал така. Зад крепостната стена се откриват забележителности, част от които са под закрилата на ЮНЕСКО. За феновете на Formula 1 пък това ще е добре позната гледка, защото трасето на пистата минава край крепостните стени на "Ичери шехер".

Един от тях е Двореца на Ширваншаховете, които е оцелял в сърцето на града още от XV век. недалеч от там е и Моминската кула от XII век. В сърцето на Стария град се таят и десетки занаятчийски магазини, които напомнят, че страната не е просто богата на нефт.

Азербайджанската столица печели сърцата на туристите и със своя излаз на море. Всъщност източната граница на страната е Каспийско море, още наричано най-голямото солено езеро. В Баку определено се възползват от това и крайбрежната улица, дълга 6 км, разкрива приятна гледка към морския бряг.

Абшеронския полуостров

Добър поглед към Каспийско море предлага и Абшеронския полуостров. В стари времена се е твърдяло, че Абшерон оформя клюна на орел, който пие вода от Каспийско море.

Природата е била благосклонна и районът е богат на нефт и газ.  На много места е достатъчна малка клечка кибрит, която да послужи като факел и да предизвика пожар, който ще гори, докато изчерпи цялото количество газ.

От древни времена тази земя била известна като земята на поклонниците на огъня – последователите на Зороастрийските култове. Хората приемали огнените извори като проявление на божествената сила, почитали ги, построили олтари и храмове.

Янардаг

Едно от най-любопитните подобни места е хълма Янардаг, на чийто склон от древни времена гори природен газ. Огнените езици обхващат земята на около 10 метра в диаметър. Думата "янар" на азербайджански език означава "изгаряне", а "даг" – "планина". И това наистина е изгаряща планина – не метафорично, а буквално. Горещите изходи на природния газ, който в съприкосновение с кислорода се запалва, е уникален природен феномен.
 
Най-лесният начин да стигнете до Азербайджан и да видите всичко това е с офертата на Posoka.com

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.