Как по "Пътя на плъховете" нацистките главорези избягаха в Аржентина

Хиляди нацистки главорези се спасяват след Втората световна война по т.нар. "Път на плъховете" през Италия към Южна Америка. В много случаи - с помощта на църквата. На 2 март Ватикана разсекретява архиви от онова време.

Втората световна война приключва официално през 1945 година. Три години по-късно един от най-големите нацистки военни престъпници - Франц Щангл - успява да избяга от затвора в Линц. Бившият есесовец и комендант на концентрационните лагери „Собибор" и „Треблинка" е отговорен за смъртта на близо един милион евреи. Щангл прекосява Австрия и стига до Италия. Целта му е Рим, където е разположен Ватикана, пише Дойче веле.

„Вие трябва да сте Франц Щангл, вече Ви очаквах", посреща го римският епископ Алоис Худал, който го снабдява и с фалшиви документи. С тях Щангл заминава за Сирия, където изчаква семейството си. През 1951 отпътува от Дамаск за Бразилия. Мъжът, отговорен за едни от най-зловещите лагери на смъртта, години наред работи за „Фолксваген" край Сао Пауло.

Франц Щангл и "Пътят на плъховете"

Австриецът Франц Щангл е един от хилядите нацистки престъпници и колаборационисти, които успяват да избягат с помощта на църквата. Те използват т.нар. „Път на плъховете" - от Инсбрук през Алпите до Южен Тирол, а после през Рим за Генуа. От тамошното пристанище Щангл първо заминава за Сирия, но повечето от останалите нацисти се отправят направо към Южна Америка и преди всичко към Аржентина.

Историкът Даниел Щал от университета „Фридрих Шилер" в Йена казва, че по „Пътя на плъховете" са преминали 90% нацистите, избягали през Алпите към Италия.

Няколко манастира приютяват престъпниците по това трасе, докато те събират пари за пътуването си до Южна Америка. Затова наричат „Пътя на плъховете" също и "Манастирски маршрут". Стига се и до абсурдни ситуации – някои от нацистите се оказват съседи на собствените си жертви, евреи, които в същото време искат да отпътуват за Палестина.

Кои се спасяват по този маршрут?

Даниел Щал разказва, че обитаването на италианските манастири е давало на бягащите нацисти основание да искат от Червения кръст в Рим документи за самоличност.

И той ги е издавал масово: до 1951 са издадени около 120 000 подобни паспорта. Според историка ситуацията е била много хаотична.

Самият Щангл се е лутал из Рим, преди да се срещне с австрийския духовник Алоис Худал, който симпатизирал на нацисткия режим. Худал по-късно твърдял, че много от преследваните са били „напълно невинни", поради което той искал „да ги отърве от техните мъчители".

Така с помощта на Католическата църква постепенно се оформя маршрутът за бягство на нацистките престъпници. „Пътят на плъховете" преминавал и през Генуа. По-късно същия маршрут използват и американските тайни служби, за да изпращат шпиони към Съветския съюз.

Списъкът на нацистките убийци, успели да се спасят в Южна Америка, и най-вече в Аржентина, е дълъг. Ето някои от тях:

Адолф Айхман

Основният организатор на Холокоста бяга в Аржентина през 1950 година под името Рикардо Клемент. По-късно успява да докара и семейството си. От благодарност към Светия престол, помогнал му да избяга извън Европа, протестантът Айхман дори става католик. Известно време той работи като електротехник за „Даймлер-Бенц". През 1960 година е заловен от израелските тайни служби „Мосад". Изправен е пред съда в Израел, където е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 1 юни 1962 година.

Йозеф Менгеле

Садистичният лекар от Аушвиц, получил прякора „Ангел на смъртта", през 1949 година бяга в Южен Тирол, където му помагат да вземе фалшив паспорт. В документа му пише:  Хелмут Грегор, 38-годишен, католик, механик по професия, роден в южнотиролското село Трамин (Термено). После той успява да избяга в Южна Америка. До края на живота си Йозеф Менгеле живее в Аржентина, Парагвай и Бразилия. На 7 февруари 1979 година, докато плува в морето в района на Бертиога, Бразилия, получава инфаркт и се удавя.

Ерих Прибке

Капитанът от SS, отговорен за избиването на 335 заложници в Италия, бяга под името Ото Папе от Латвия. Той успява да се добере до Аржентина. През 1995 година аржентинските власти го предават на Рим, където три години по-късно е осъден на доживотен затвор. Прибке умира на 100-годишна възраст през 2013 година.

Клаус Барби

Новата самоличност на „Касапина от Лион" е Клаус Алтман от Румъния. С помощта на ЦРУ той получава виза за Боливия през 1951 година. През следващите години получава редица поръчки от американските и германски тайни служби. През 1970 година местонахождението му става известно, а през 1983 година Боливия го предава на Франция, където е осъден на доживотен затвор. Барби умира зад решетките на 25 септември 1991 година от рак.

Валтер Рауф

Изобретателят на мобилните газови камери е отговорен за поне 97 000 убийства. През 1949 година заедно с жена си и двете си деца бяга по „Пътя на плъховете". Първо стигат до еквадорската столица Кито, след това се местят в Чили. През 1963 година Федерална република Германия настоява той да бъде екстрадиран, но чилийските власти отказват, тъй като давността за престъпленията, за които е заподозрян, според чилийското законодателство, е изтекла. Рауф умира от инфаркт на 14 май 1984 година в Чили като заможен собственик на консервни фабрики.

Знаел ли е папа Пий XII?

Въпросът за съучастието на папа Пий XII и до днес е неясен. Италианецът Еудженио Мария Джузепе Джовани Пачели става папа малко преди началото на Втората световна война - на 2 март 1939 година - и остава на Светия престол до смъртта си през 1958 година.

Какво е знаел Папата за „Пътя на плъховете"? Специалистът по църковна история Хуберт Волф се опитва да повдигне завесата. Заедно със свои колеги от цял свят той ще изследва Архивите на Ватикана и по-специално документите, свързани с времето на Пий XII, които ще бъдат публикувани на 2 март 2020 година.

„Това е възможност да намерим отговор на много въпроси от онова време, но и голямо предизвикателство, тъй като става въпрос за близо 400 000 архивни единици, всяка от които съдържа по около 1000 страници", казва професорът по църковна история от Мюнстер.

В търсене на отговорите

Интересно би било да се разбере дали Папата е давал конкретни нареждания за спасяване на нацисти и дали е бил повлиян от ЦРУ, което е искало да разполага с доверени хора в латиноамериканските държави, за да не тръгват и те по пътя на Куба.

Известно е, че Папата е  изпитвал голям страх от комунизма. Възможно е да е бил воден от убеждението, че каквото и да са вършели националсоциалистите през Втората световна война, е следвало те да бъдат защитавани, поради това, че са били врагове на комунизма.