Жизненият цикъл на маската – как се ползва по света?

Маската се превърна в универсален символ на пандемията от COVID-19 и ключово средство за възпиране на заразата. Откъде обаче идват маските, които се използват вече масово от хората по света? Къде те са задължителни? Колко струват? Как приключва животът им? Ето няколко отговора, тръгвайки от Бейрут през Брюксел и Хонконг до Йоханесбург.

В голяма част на Източна Азия, където се появява преди век, маската е рефлекс: епидемията от ТОРС през 2002-2003 г. допринесе за превръщането й в нещо обичайно - "закачлив и изразяващ личен стил предмет от ежедневието", каза през април пред АФП медицинският антрополог Христос Линтерис, цитиран от "Монитор".

В Япония носенето на т. нар. "хирургически маски" е много разпространено през зимата и пролетта. Смятат ги за средство, с което човек предпазва едновременно и себе си, и околните. За разлика оттам в Европа досега беше рядкост да излезеш навън с маска, особено във Франция, където "идеалът от Просвещението" изисква "гражданинът да бъде с открито лице в общественото пространство", отбеляза в наскоро в рубрика за лични мнения във в. "Монд" антропологът Фредерик Кек.

Липсата на навик личи по по-нетрадиционните начини на ползване - маски под брадата или непокриващи носа. В Ирак агенция АФП стана свидетел на необичайна гледка: клиенти, излизащи от магазин, даваха маските си на хора, които се готвеха да влязат.

Различни правила и съпротива

Според страната носенето на маски може да е задължително навсякъде, само на определени места или да е просто препоръчително. Понякога задължителното носене не минава. Изправен пред проблем и заплахи от жители, позоваващи се на личните си свободи, кметът на американския град Стилуотър в щата Оклахома, например се отказа да налага носенето на маски в магазините.

В Австрия няма такива настроения: жителите трябва да носят маска в градския транспорт и търговските обекти. Във Франция от 11 май носенето на маски в обществения транспорт е задължително. Отначало френските власти твърдяха, че не е необходимо да се носят предпазни средства, каквито и нямаше в достатъчни количества.

Недостатъчно производство

Това е същината на проблема: основната част от производството идва от Азия, и по-точно от Китай, който произвежда около 50 процента от хирургическите маски в света, според СЗО. Впрочем, изправени пред пандемията, китайските власти първоначално решиха да запазят маските за собственото си население.

 "Когато нуждата от маски в Китай се увеличи експлозивно, нашите подизпълнителски фабрики в Китай вече нямаха право да изнасят", обясни пред АФП Давид Гио от френската група "Делта плюс", специализирана в производството на защитни средства.
 Когато Китай започна отново да продава, сред нуждаещите се страни имаше силна конкуренция и недостиг имаше както в Египет, така и в Италия или Испания.

 "Допуснахме глобализацията да ни упои, смятайки, че движение на стоки между страните ще има винаги. При тази криза обаче забелязахме, че всеки се фокусира върху себе си", казва здравният икономист Стефан Бийон.

Твърде скъпи маски
 
Цените хвръкнаха. В Ливан маските са до 25 пъти по-скъпи, отколкото преди пандемията, каза за АФП профсъюзът на вносителите на медицинско оборудване и материали. В Южна Африка две компании - "Сикуро сейфъти" и "Хенокс съплайс" - дори бяха призовани в съда за конкуренцията, тъй като вдигнали цената с 1000 процента.

 В Ирак "преди пакет от 50 хирургически маски струваше между 2500 и 3000 динара (между 2 и 2,5 евро), а днес струва 30 000 динара (около 25 долара)", обясни за АФП Сайед Али, аптекар в известен квартал в Багдад. Кризата засили всички видове трафик и фалшификации през интернет. Да не забравяме обирите на аптеки или кражбите от болници.

Китай започна още по-масово производство, изнасяйки над 21 милиарда маски от началото на март до 25 април. Промишлени компании по цял свят също се заеха да произвеждат маски. Така например в Мароко около 20 завода произвеждат над 10 милиона маски на ден, както каза министъра на промишлеността Мулай Хафид Елалами.

Във Франция правителството иззе производството на местни заводи и промишлени фирми също започнаха да произвеждат в този нов сегмент. По решение на властите цената на хирургическите маски в страната не може да надхвърля 95 евроцента на бройка, а в Италия 50 евроцента. В Мароко кварталните магазинчета предлагат маски на цена, равняваща се на 8 евроцента за брой, тъй като те са субсидирани от създадения от краля Специален фонд за извънредни ситуации.

 В Израел, след като достигнаха цена от 70 шекела (около 18 евро) и се намеси министерството на икономиката, маските тип FFP2 (с по-голяма защита от "обикновените" хирургически маски) днес са почти три пъти по-евтини, а хирургическите маски струват под 80 евроцента.

При това положение прибягването до алтернативи от плат, често шити у дома, а понякога от фирми, се разраства. В Египет много хора, като служителите в супермаркетите например, избраха маски занаятчийско производство. В малката си фирма в Брюксел Оливие Бройнинкс работи "седем дни в седмицата, почти денонощно, за да поправя шевните машини", които внезапно отново излязоха на мода.

Къде приключват живота си маските?

В много страни, при липсата на специални предписания, използваните маски се изхвърлят заедно с домакинските отпадъци. Така е в Източна Азия, а такива са в някои случаи и разпоредбите на властите, като в Испания. Във Франция екокомпанията "Ситео" беше по-конкретна, препоръчвайки използвани "кърпички, маски и ръкавици да се поставят във специален здрав найлонов плик", който след това трябва "грижливо да се затвори и да се съхранява 24 часа, преди да се хвърли в торба за боклук. Тази торба също трябва да се завърже" преди да се хвърли при домакинските отпадъци, за да бъде унищожена в инсинератор. Това е един принудителен протокол, който предполага и използването на голям брой найлонови торби. В много страни обаче маските не отиват нито при обикновения боклук, нито се сортират, а просто се озовават на улицата или сред природата.

В Хонконг екоорганизация алармира още от началото на март за увеличаващ се обем маски и мокри кърпички, изхвърляни в природните паркове, както и за огромни количества маски, изхвърлени от морето по китайските плажове.

Последиците за околната среда са тежки: хирургическите маски се изработват главно от полипропилен, трудно разрушим материал, "който ги запазва много дълго след изхвърлянето им и в крайна сметка те свършват на бунището или в океана", би тревога мозъчният тръст Ърт.орг (Earth.org).

Как обаче да се избегне здравният императив на маските за еднократна употреба? Учените проучват евентуални начини за обеззаразяване на хирургическите маски, така че да могат да се ползват многократно. Правят се изпитания с пране при температура от 95 градуса по Целзий, обработка в автоклав (с пара под налягане) и дори облъчване с гама-лъчи.