25 години след Сребреница – свикна ли светът с масовата жестокост?

През последните девет години, докато Балканите отбелязват годишнината от клането в Сребреница, Ратко Младич е в килията си в затвора в Хага. Той нарежда близо 8000 момчета и мъже да бъдат убити.

25 години по-късно светът вече е болезнено свикнал с жестокостите. Масовите убийства са толкова чести в Сирия или Йемен, че дори вече не стават част от новинарските емисия. А Китай налага стерилизация и аборти на милиони уйгури и ги затваря в "работнически лагери".

В наши дни, когато става дума за военни престъпления и убийства, Ратко Младич има много компания. Но разликата е, че той е заловен и е осъден за действията си. Преди три години той е обвинен в геноцид, след като по време на атака в така наречената "безопасна зона на ООН", 8000 мъже са били застреляни в Босна.

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) повдига обвинения срещу Младич за пет престъпления срещу човечеството, четири обвинения за военни престъпления, етническо прочистване, бомбандировките и снайперистките атаки над Сараево и задържане като заложници миротворци на ООН. Сега съдът се състезава с времето - властите искат присъда за 77-годишният Младич, чието здраве сериозно се влошава. Още 90 души, заедно с него, са с повдигнати обвинения за престъпленията в Сребреница.

Дъщерният трибунал в Руанда също обвини и осъди 93 души, отговорни за геноцида там през 1994. МНТБЮ и МНТБР бяха първите трибунали след тези в Нюрнберг и Токио, които проявяват ентусиазъм в това да се противопоставят срещу масовите зверства.

Заветът "никога повече", появил се след Холокоста, отново бе на дневен ред. Появиха се и други, подпомагани от ООН, съдилища за масовите престъпления, извършени в Сиера Леоне, в Източен Тимор, както и в Камбоджа, за да донесат известно закъсняло правосъдие на оцелелите след управлението на лидера Кхмер Руж. ЕС създаде отделен трибунал за Косово, който преди седмица повдигна няколко обвинения срещу президента Хашим Тачи.

Очаква се спецсъдът, създаден в Хага, за да разследва и да постанови решение за убийството през 2005 г. на ливанския премиер Рафик Харири при взрив на бомба, който уби 21 души, незабавно да издаде най-значимото си решение. През 2002 г. в Хага Международният наказателен съд (МНС), започна да функционира постоянен трибунал за престъпления на жестокостта.

"Това бяха вълнуващи години. Ние имахме за пример само Нюрнберг и Токио, но успяхме да възпроизведем този образец в началото на 90-те години и продължихме да ги усъвършенстваме след това", казва Дейвид Шефер, бивш щатски посланик на САЩ по въпросите за военните престъпления от 1997 до 2001 г., който изиграва основна роля в създаването на няколко от специалните съдилища.

"Важното беше, че цялото това страдание и смърт не беше напразно", споделя босненската бежанка Нерма Йелачич, говорител на МНТБЮ. За нея онези години са били началото на нова ера, която ще даде уроци на бъдещите поколения.

Съдилищата са създадени, за да търсят отговорни за масовите убийства. Но ООН иска нещо повече - организацията полага усилия да предотврати бъдещият геноцид и да превърне слогана "никога повече" в политика. Принципът "отговорност за защита" е разработен вследствие на босненския и руанския геноцид и е официално приет през 2005 г. Той дава възможността на международната общностда се намеси, ако държава не защитава собствения си народ.

За първи път принципът е използван през 2011 година в Либия, за да се защити населението на Бегнази от режима на Кадафи. Но още тогава принципът "отговорност за защита" е силно ранен. САЩ, Франция и Великобритания подтискат намесата си, докато Кадафи не е свален. Русия, която стои на страна от резолюцията, заявява, че е била "принудена да приеме новият режим" и се зарича "никога повече да не бъде заблудена по този начин".

Убийството на Кадафи от мафията и разпокъсаността на Либия слагат край на глобалния отговор срещу военните престъпления. Година по-късно Владимир Путин отново е президент на Русия и тръгна по пътя на конфронтацията срещу Запада.

"Арабската пролет" се превърна в кървава баня в Сирия. Китай под властта на Си Дзипин стана по-репресивен и настойчив на световния пазар. А през 2016 година на сцената се появи и Доналд Тръмп.

Трудно е да си представим по-неблагоприятна обстановка за принципът "отговорност за защита" или за създаването на военни съдилища за престъпленията в Сирия, Йемен или Мианмар.

"Всичко приключи, след като се видя как проработи намесата в Либия. Но това, което позволихме да се случи в Сирия, е огромно петно върху съвестта ни. Убийствата и хората измъчвани до смърт се превърнаха в нещо нормално през последните десет години", казва Йелачич пред The Guardian.

А през последните седмици МНС, чиито правомощия бяха ограничени още при създаването му от големите сили, бе нападнат от администрацията на Тръмп, а служителите на съда и техните семейства бяха заплашени със санкции, ако продължат да разследват случилото се в Афганистан, Израел, Газа или Западния бряг.

"Особено след насилието в Сирия фразата "никога повече" за мен звучи празна, изхабена, безсмислена", каза Ива Вукушич, историк от Утрехтския университет. Що се отнася до отчетността за военните престъпления обаче Вукушич вярва, че всичко не е загубено. Процесите срещу Младич и други военни престъпници оставят незаличим белег върху историята.

"Преди трибуналите за бивша Югославия и Руанда беше напълно нормално да се очаква след гражданска война или диктатура нищо да не се случи. Но сега мисля, че през последните 25 години наистина сме свидетели на промяна в очакванията, тъй като академици, изследователи и активисти изискват отчетност. Мисля, че в този смисъл няма да се върнем назад", обяснява тя.

Подходът на Тръмп към МНС предизвика много негативни реакции, включително и у съюзниците на САЩ, които застанаха зад организацията. А след като няма трибунали за Сирия, съдилищата в Германия, Нидерландия и Скандинавия разследват военни престъпление по правилото за универсалната юрисдикция. През април съдът в германския град Кобленц започна процес срещу двама бивши служители на сирийския режим, които бяха емигрилали в Германия.

Това е първото вероятно от стотици съдебни дела. Събрани са доказателства от Международния безпристрастен и независим механизъм, създаден в Женева с подкрепата на преобладаващото мнозинство от общото събрание на ООН, като средство за заобикаляне на безизходицата на великите сили в Съвета за сигурност за преследване на справедливостта в Сирия.

Съдебният процес срещу Кобленц също се опира доказателствата в близо 800 хил. страници сирийски документи, които са били контрабандирани извън страната през годините, често на сериозен личен риск, от Комисията за международно правосъдие и отчетност (CIJA), независим орган, подкрепен в работата си в Сирия от Великобритания, Канада и Германия. Той също така събира доказателства за зверствата на Изида в Сирия и Ирак.