"Чернобилското дете" Светлана, която изправи косата на Александър Лукашенко

Светлана Тихановская отказва да повярва, че Александър Лукашенко отново е спечелил изборите в Беларус. Отказва да повярва и народа на страната, който за втора поредна вечер излезе по улиците, без страх от палките, оръжията и юмруците на полицаите.

За "последния диктатор в Европа" Тихановская бе неочакван противник, в непредвидимо време. Кризата, причинена от COVID-19 вече бе подкопала напълно доверието в него, а младата майка, която зае мястото на арестувания си съпруг, го изненада в гръб. Колкото и да бе подготвен за недоволство, Лукашенко едва ли си е представял опашките от гласуващи, отговорили на призива на Тихановская или кръвта, която се проля след поредните избори.

Но намек за силата и устойчивостта на тази жена, която смело се изправи срещу диктатора, има още когато тя е на 12 години.

Тихановская е едно от "децата на Чернобил". Нейното здраве е пряко или косвено засегнато от взрива в атомната електроцентрала през 1986 година. За да им помогнат да се възстановят, семейства в Ирландия приемат част от тези деца в домовете си. Така Светлана, тогава позната като Свиета, попада в къщата на Хенри Дийн и съпругата му.

"През тази година пристигнаха две деца. Свиета бе близо до възрастта на дъщеря ми Мери и пасна веднага на семейството ми. Беше ясно, че тя е интелигентна. Знаеше повече английски от другите за това влезе в ролята на техен преводач и говорител", разказва вече 72-годишният мъж пред The Guardian.

Но Дийн е категоричен, че не би и могъл да си представи пътят, по който ще тръгне животът на "това малко момиче", както я нарече Лукашенко.

"Някои деца бяха травматизирани от обстановката в Беларус, не само заради радиацията от Чернобил, но и заради влошаващата се икономика. Ситуацията бе много трудна", разказва Хенри. Той посещава Микашевичи, родният град на Тихановская, след като основава благотворителна организация за Чернобил. Селището е само на 40 км от границата с Украйна и е силно засегнато от последиците от инцидента.

"По това време болниците в Беларус бяха пълни с деца, които имаха най-различни проблеми. Учителят на Светлана ни беше преводач. Няколко пъти посетихме и училището. Така се запознахме с нея и я поканихме в Ирландия", спомня си Дийн. В родния му град Роскреа децата редовно били преглеждани от лекари. Проблемите със слуха и очите били често срещани.

Децата също така били водени на пикници в парка, по магазините и на кино. "Те обичаха да пазаруват в най-евтиния магазин Penneys и бяха шокирани от големината на къщите ни", казва Хенри. Само за дни децата се променили пред очите му. Според него хубавата храна помогнала. "В Беларус нямаше храна в изобилие за тях. Най-много обичаха бананите и бобът. Това забавляваше нашите деца", споделя мъжът.

Повечето деца посетили Ирландия само за едно лято, най-много за две. Но Светлана се сближила със семейството и продължила да се връща отново и отново. Няколко лета тя дори работи в местната фабрика за да спечели малко пари. Всяко лято тя е и преводач на децата, пострадали след Чернобил.

"Светлана беше много смирена и скромна", категоричен е Дийн. Но имаше ли намек за ранен политически идеализъм?

"По това време децата не говореха открито за политиката в Беларус, тъй като се страхуваха, че някой ще разбере, че семействата им критикуват властта. Но Светлана беше открита и говореше с голямо вълнение. Казваше, че хората са обезверени и знаят, че гласуването е подправено", споделя Хенри. Но той е изненадан, когато я вижда като един от кандидатите срещу Лукашенко. По думите му, Светлана няма никаква политическа амбиция, но се е поставила в тази ситуация от загриженост за хората в Беларус.

"Първото й дете беше глухо. Тя спря да работи за да се грижи за него и премести семейството си в Минск, за да му направят нужната операция. Даде целия си живот за да се грижи за сина и дъщеря си. Светлана е всеотдайна майка. Тя просто искаше хората да гласуват за нея, за да освободи политическите затворници, нещо, което е благородно за нея", казва Хенри. Освен едно окуражително писмо, той не е разговарял със Светлана скоро.

"Беше прекрасно момиче. Всичките ми деца и внуци имат много добри спомени от Свиета ... Тя беше просто едно хубаво, истинско, искрено и честно дете", категоричен е той.