Арменските майки от Нагорни-Карабах: Децата на Ердоган бият ли се? Не...

Армения и Азербайджан са във война вече повече от месец. И двете страни претърпяха огромни загуби. Но конфликтът между тях не е само от месец. Спорът за Нагорни-Карабах продължава вече 30 години. И докато боевете са в сила, арменските майки пращат своите синове на бойното поле.

Във войната за Нагорни-Карабах от 1988 до 1994 година 30 хил. азербайджанци и арменци са били убити. Около 1 млн. души е трябвало да напуснат домовете си. Стотици умират по време на 4-дневния конфликт през април 2016 година. А сега поредното поколение млади мъже отново е във война. Арменските майки от Нагорни-Карабах за трети път през тези 30 години се крият в бомбоубежищата.

"Войната се предава от поколение на поколение. Мъжът ми бе убит във войната, а сега и двамата ми синове се бият на границата. Веригата продължава, сякаш никога няма да свърши", казва една от тях. Всички жени не могат да сдържат сълзите си, че отново се намират в тази ситуация.

"Аз загубих съпруга си през 1994 г."

"Аз загубих братята си през 1992 г."

"Свекърът ми умря във войната."

"Зет ми бе убит през 4-дневната война през 2016 г. Той остави две малки деца сирачета."

Конфликтът между Армения и Азербайджан е повлиял на почти всяко семейство. Всички тези жени, които в миналото са изгубили свои близки във войната, отново изпращат момчетата си на фронтовата линия. А там - историята се повтаря. Арменци и азербайджанци са блокирани между брутален открит огън.

Арменските войници рисуват кръстове на униформите си, за да отдадат почит на бащите си, които също са се били във войната или се бият сега, рамо до рамо с тях. "Баща ми също е на фронтовата линия. Всичките ми роднини от мъжки пол са тук. Всички се бием по границата. Само жените и децата останаха у дома", казва един от войниците пред BBC.

"И двете ми деца са на фронтовата линия. Аз и моята съседка бяхме сами у дома", разказва една от жените. Над къщата на приятелката й обаче пада снаряд. За щастие жената оцелява. "Тя беше там съвсем сама. Откараха я в болницата."

"Винаги съм им казвала, че не ме е страх. Ако имат нужда от мен ще отида с тях на фронтовата линия. Какво мога повече да ви кажа за тази ситуация? Не съм единствената, която е в това положение. Има толкова много млади хора. Толкова много. 18-20-годишни", разказва от болничното си легло Роза Саргсян. На 28 октомври снаряд пада и върху лечебното заведение, но възрастната жена вече го е напуснала. В същия ден е нападнат и жилищен район в Азербайджан. 21 души са убити.

Армения признава, че близо 1000 души са били убити в конфликта от началото му през септември. Азербайджан също съобщава за цивилни жертви, но не споделя техния брой.

"Той бе на 19 години. Беше убит от куршум на снайперист край Мадагис. За жалост, в този случай, не можем да обърнем хода на събитията. Но няма да се предадем. Ще се бием до край. Сега погребваме брат си и след това се връщаме обратно на фронтовата линия", казва един от войниците. А през това време семейството на Андраник Газарян го издирва. Неговият брат Ховик е бил убит през конфликта от 1992 година.

"Той не ми каза нищо. Само се обади два пъти за да ни провери как сме и да ни каже, че е добре. Даже не мисля, че е бил повикан във войската. Тръгнал е доброволно. Децата са отчаяни, защото знаят, че няма никаква информация за баща им. Звънят ни всеки ден да ни питат дали знаем нещо. Колко дълго можем да ги лъжем? Те са толкова близки с него", разказва съпругата на Андраник.

"Каза ми: "Мамо, всички тръгват, но аз ще остана тук, да се грижа за теб." А сега къде е? Искам да се прибере и да се грижи за мен. Вчера отидохме в болницата, проверихме всички имена на войници, постъпили там едно по едно, но не успяхме да го намерим", разказва през сълзи майка му.

 "Чувстваме се зле за нашите деца. Отглеждаме ги в бункери, за да отидат да се бият във война. Различните поколения отглеждат децата си в мазета и след това ги пращат да се бият. Това не е правилно! Погледнете всички - плачат. Защо плачат? Една майка държи бебето си в утробата си девет месеца, отглежда го, а след това го праща на границата да се бие. Защо? Децата на Ердоган и Илхам Алиев бият ли се? Не. Само простия народ. Защо нашите деца трябва да се бият?