Другата страна на монетата: Што ни даде Бугариja?

Преди няколко дни в македонските медии се появиха възхвалящи материали по посока на сръбския президент Александър Вучич, който дари 4000 ваксини. И се появиха остри коментари, че "брата Борисов" не си държал на думата.

Сред силно критичните материали срещу България все още могат да се открият и такива с факти, между тези с пропаганда.

Под заглавие "Што ни даде Бугариja?" Люпчо Куртелов излага своята позиция. Материалът е публикуван в Tribuna.mk.

Следейки медиите в Македония, поне повечето от тях, както и коментарите в социалните мрежи, се създава впечатлението, че българите са по-черни от дявола. Окупатори, фашисти, татари... (Доказано е, че българският народ няма общо с татарите, но и до днес не разбирам какво не е наред с татарите). Но да видим какво казват аргументите. Популярна сентенция гласи: "Пред фактите и боговете мълчат". Нека да осветим периода от създаването на независима Македония нататък.

България първа призна независимостта на Македония.

Във време, когато Шекспир би казал за нас "Да бъдеш или да не бъдеш", на 15 януари 1992 г. българският парламент единодушно приема Декларация за признаване на Република Македония. Като по този начин инициира международната общност да ни признае за независим политически субект. Хейтърите биха казали "Те признаха държавата ни, но не и като народ". В дипломатическата практика няма такава категория - признаване на народ. Има ли документ например, че държавите, признаващи Белгия, са признавали фламандците и валонците поотделно?

Когато Милошевич предложи на Мицотакис окупацията и разделянето на Македония, България решително се застъпи за неделимостта и независимостта на младата държава. И я спаси. В началото на 90-те години много по-възрастният ми приятел Люпчо Коцарев (сега покойник) предложи да посетим България и там той ме запозна с широк кръг негови приятели. В София, в неговия огромен кабинет, посетихме адвоката Димитър Попов - бивш министър-председател на българското правителство. Предавам ви това, което съм чул от него със собствените си уши. "Двама (хърватски) офицери от ЮНА, изпратени от Туджман, дойдоха в София и ни информираха за плана на Милошевич да изпрати Трета (Нишка) армия и да влезе отново в Македония. Ние (българското правителство) веднага изпратихме ултиматум до Сърбия, че ако тяхната армия влезе в Македония, ние ще влезем в Ниш. Това ги възпря".

По време на бежанската криза в Косово през 1999 г. Македония беше залята от стотици хиляди бежанци. На нашата територия бяха създадени временни лагери. България финансира един от тях близо до Гостивар. Там бяха настанени няколко хиляди косовски албанци.

2001 г. Трудни моменти за Македония. България ни даде 104 танка. След като си свършиха работата, бяха нарязани и продадени за скрап.

В Охрид, близо до градската болница, са построени къщи за социално слаби семейства. Подарък от България.

По програмата за подпомагане на развитието България инвестира около 500 000 евро в различни проекти всяка година. По-конкретно: в Скопие и Охрид центровете за аутизъм се финансират и в момента се подпомагат. Медицинско оборудване е дарено на здравни заведения в цяла Македония.

През всичките тези години на хиляди студенти от Македония са осигурени места в българските университети. Освен факта, че обучението е почти безплатно (таксата е същата, както за българските студенти), нашите получават солидна стипендия и на всички е осигурено място в общежитията.

И накрая дума-две за гражданството. Повечето от над 100 000 души се прехранват в западноевропейски страни, благодарение на "български паспорти". Представете си, ако тази "армия" от безработни е у дома, какъв би бил политическият и социален климат в Македония.

Но днес е важно не какво и колко си дал, а как си успял да се похвалиш, че си дал. Оказва се, че формата е по-важна от съдържанието.

P.S. Вучич ни донесе 4000 ваксини. В телевизионно предаване чух екзалтиран гражданин да коментира: "Вучич е вторият Исус Христос"!
 
O tempora, o mores.