Втори шанс: Часовник, спрял при труса в Япония от 2011 г., заработи отново

В продължение на почти 10 години часовникът, висящ в храма на Буншун Сакано, напомня за деня, в който природната сила почти унищожи неговата общност.

Часовникът, за който се смята, че е на около 100 години, спира да тиктака, след като североизточното крайбрежие на Япония е ударено от земетресение, а след това и от цунами, отнело живота на над 18 000 души на 11 март 2011 г.

Храмът Фумонджи, който се намира на няколкостотин метра от пострадалото от цунамито крайбрежие в Ямамото, град в префектура Мияги, е бил ударен от вълните, като само колоните и покривът му са били пощадени от потопа. Сакано успява да спаси часовника, а след гова го почиства и се опитва да го поправи, но стрелките му отказват да помръднат.

Само седмица преди 10-ата годишнина от трагедията, на 13 февруари, същият регион беше ударен от ново мощно земетресение, описано от сеизмолозите като вторичен трус от земетресението през март 2011 г.

На следващата сутрин Сакано, главният свещеник на будисткия храм, отива да провери състоянието на храма,  когато чува тиктакащ звук. Часовникът, който беше мълчалив дори след многократно почистване, отново се движеше.

Два месеца по-късно все още тиктака.

"Може би това ме тласка да продължа напред с нова решителност", казва 58-годишният Сакано пред вестник "Mainichi Shimbun". "Това е като знак, че истинската реставрация тепърва предстои."

Изглежда, че часовникът, закупен от Сакано в антикварен магазин в съседната префектура Фукушима няколко години преди катастрофата през 2011 г., е върнат в действие от силата на земетресението през февруари.

被災の古時計、先月の地震で復活　宮城・山元の普門寺 https://t.co/H5mGKkpZgU

— 河北新報オンラインニュース (@kahoku_shimpo) March 13, 2021

Представител на Seiko, производителят на часовника, казва пред Mainichi: "Възможно е махалото, което е спряло, да започне да се движи отново с разклащането на земетресението или прахът, който се е натрупал вътре да се разместил."

Часовникът беше безшумен източник на вдъхновение за Сакано, когато той се зае да помогне на местната общност след цунамито, да събере доброволци и една година по-късно да отвори кафене за хора, чиито домове бяха разрушени.

Наскоро с квартални срещи и доброволчество, задържани от пандемията на коронавируса, Сакано беше започнал да се чуди дали е дошъл моментът да сложи край на своите обществени дейности.

Но когато часовникът отново започнал да тиктака, казва той, все едно го умолявал да не се откаже и да "започне да се движи отново".