Избягалата Йонми Парк: Северна Корея е луда, но не колкото американците

Йонми Парк бяга от Северна Корея, когато е едва тийнейджър, а сега посещава Колумбийския университет. Преди дни пред Fox News тя заяви, че вижда много прилики между тоталитарния режим, в който е израснала, и образованието, което сега получава в САЩ.

Йонми и майка й напускат Северна Корея и пристигат в Китай през замръзналата река Ялу през 2007 г., когато тя е само на 13. И двете са продадени в робство от трафиканти на хора, но в крайна сметка успяват да избягат в Монголия с помощта на християнски мисионери, прекосяват пустинята Гоби и накрая пристигат в Южна Корея, където намират убежище. Там Йонми, която сега е на 27 години, посещава колеж, преди да се прехвърли в САЩ през 2016 г.

"Буквално прекосих пустинята Гоби, за да бъда свободна и осъзнах, че не съм свободна, Америка не е свободна", заяви тя пред Fox News. "Очаквах, че плащам цялото това състояние и хабя енергия, за да се науча как да мисля, но те те принуждават да мислиш така, както искат. Осъзнах, че това е безумно. Мислех, че Америка е различна, но видях толкова много прилики със Северна Корея, че започнах да се притеснявам", казва тя.

"Отивайки в САЩ, първото нещо, което научих, беше, че това е "безопасно пространство", разказва тя пред New York Post и обяснява, че когато започва да следва в университета, е била развълнувана да научи повече за историята -  предмет, който според нея е потъпкан в родината й. Но когато нейният учител, обсъждайки западната цивилизация, попитал дали учениците имат проблем с името на темата на класа, повечето го направиха, казвайки, че има "колониален" наклон.

"Всеки проблем, обясниха ни те, се дължи на белите мъже", казва тя, припомняйки й как в нейната родна страна, хората също са категоризирани според това кои са техните предци. По време на една от лекциите професорът питал студентите кой харесва книгите на Джейн Остин. 

"Аз отговорих  "Обичам тези книги". Мислех, че е нещо хубаво, но тогава преподавателят каза: "Знаете ли, че тези писатели са имали колониално мислене? Те са били расисти и фанатици и подсъзнателно ви промиват мозъка".

Оттам, споделя тя, нейните часове били изпълнени с "антиамерикански настроения, напомняйки й за детството й в Северна Корея, където учениците непрекъснато учат за "американските гадове", което беше единственият начин, по който им беше позволено да се обръщат към американците .

"Имахме такъв казус по математика: "Имате четирима американски гадове, вие убивате двама от тях, колко американски гадове остава да бъдат убити?", казва Парк и допълва, че 7-годишните в Северна Корея е трябвало да отговорят с  "двама американски гадове" на този въпрос.

"Мислех, че севернокорейците са единствените хора, които мразят американците, но се оказва, че има много хора, които мразят тази страна вътре в самата нея", казва тя и споделя, че е объркана и от употребата на учениците на "предпочитани местоимения". "Английският е моят трети език - научих го като възрастен. Понякога все още казвам "той" “или "тя" по погрешка", обяснява тя, отбелязвайки, че не се опитва да бъде неуважителна към колегите си. "Но сега те ме молят да ги наричам "те" . Как, по дяволите, да го включа в изреченията си? Чувствах се все едно има регресия в цивилизацията", казва тя.

В крайна сметка тя споделя, че се е научила как просто да мълчи, за да може да получава добри оценки и да завърши, но е категорична: "Дори Северна Корея не е толкова луда". "Северна Корея беше доста луда, но не толкова луда", казва тя. "Не знам защо хората колективно полудяват по този начин", твърди Парк.

Много от класовете в Колумбия, каза тя, учат студентите за това как белите мъже са съсипали всичко, въпреки че лидери като Мао Дзедун убиват политически дисиденти. "Тъй като съм виждала потисничеството от първо лице, знам как изглежда то", казва Парк и добавя, че е видяла хора, умиращи от глад, когато е била на 13 години.

"Тези деца продължават да повтарят как са потиснати, колко несправедливост са преживели", казва Парк за своите състуденти. "Те не знаят колко е трудно да си свободен. Буквално прекосих средата на пустинята Гоби, за да се освободя, но това, което направих, не беше нищо - толкова много хора се бориха по-силно от мен и не успяха", посочва тя.

Но, казва тя, тук в Америка хората просто умират да дадат своите права и власт на правителството.

"Това е, което ме плаши най-много. Силата може да корумпира, това е само естеството на властта".

"В Северна Корея буквално вярвах, че скъпият ми лидер гладува", каза Парк, имайки предвид Ким Чен Ун. "Той е най-дебелият човек - как може някой да повярва в това? И тогава някой ми показа снимка и каза "Вижте го, той е най-дебелият човек. Всички други хора са слаби. И аз си помислих: "О, Боже, защо не забелязах, че е дебел?" Защото така и не се научих как да мисля критично.Това се случва в Америка. Хората виждат нещата, но напълно са загубили способността да мислят критично", заключва Парк.

"В Северна Корея ние нямаме интернет, нямаме достъп до нито един от тези велики мислители, не знаем нищо", обяснява тя. "Но тук, макар да имат всичко, хората избират мозъкът им да бъде промит и да отричат разни неща. Вие, момчета, сте загубили здравия разум до степен, която аз като севернокорейка дори не мога да разбера", посочва Парк.

Йомни смята , че Америка ще стане като Северна Корея: "Къде отиваме оттук?", пита тя риторично. "Бъдещето на страната ни е мрачно като Северна Корея, ако не се издигнем точно сега. Няма върховенство на закона, няма морал, нищо вече не е добро или лошо, това е пълен хаос. Предполагам, че те искат да унищожат всяко едно нещо и да се преустроят в комунистически рай", смята тя.

В мемоарите си, "За да живее", Парк предупреждава, че американците се цензурират и заглушават взаимно чрез култура на отмяна.