Атлантическите течения отслабват, идват големи климатични промени

Настоящата система от течения в Атлантическия океан, двигател на климата на Северното полукълбо, може да отслабне до такава степен, че скоро да доведе до големи промени в световния климат, се казва в проучване, публикувано в четвъртък и цитирано от bloombergtv.bg.

Меридионалната циркулация в Атлантика (Atlantic Meridional Overturning Circulation, AMOC) е голяма система от океански течения, която пренася топла вода от тропиците на север в Северния Атлантик.

AMOC се задвижва от гъста, солена морска вода, потъваща в Северния ледовит океан, но топенето на сладка вода от ледената покривка на Гренландия забавя процеса по-рано, отколкото предполагат климатичните модели.

Тъй като атмосферата се затопля поради увеличените емисии на парникови газове, повърхностният океан отдолу задържа повече топлина. Потенциалният срив на системата може да има тежки последици за световните метеорологични системи.

Климатичните модели показват, че AMOC е най-слабият в момента от повече от 1600 години. Не е известно обаче дали отслабването се дължи на промяна в теченията или е свързано със загубата на стабилност.

Проучването, публикувано в списанието Nature Climate Change, казва, че разликата е от решаващо значение.

„Загубата на динамична стабилност би означавала, че AMOC е достигнал критичния си праг, над който може да настъпи значителен и на практика вероятно необратим преход към бавен режим“, казва Никлас Бурс от Института за изследване на въздействието върху климата в Постдам и автор на проучването.

Анализирайки моделите на температурата и солеността на морската повърхност в Атлантическия океан, изследването казва, че отслабването на теченията през миналия век вероятно ще бъде свързано със загуба на стабилност.

"Констатациите подкрепят оценката, че спадът на AMOC не е просто колебание или линеен отговор на повишаването на температурите, но вероятно означава приближаване на критичен праг, над който циркулационната система може да се срине", каза Бурс.

Сложността на системата AMOC и несигурността относно нивата на бъдещото глобално затопляне правят невъзможно да се прогнозира датата на срив за сега. Може да е в рамките на десетилетие или две или няколко века. Но колосалното въздействие, което би имало, означава, че никога не трябва да се допуска това да се случи, казват учените.

Ако AMOC се срине, това би увеличило охлаждането на Северното полукълбо, повишаването на морското равнище в Атлантическия океан, общото намаляване на валежите над Европа и Северна Америка и промяната в мусоните в Южна Америка и Африка, прогнозира Британската метеорологична служба.

Не е известно какво ниво на CO2 би предизвикало колапс на AMOC, каза Бурс.

„Така че единственото нещо, което трябва да направите, е да поддържате емисиите възможно най-ниски. Вероятността да се случи това изключително лошо събитие се увеличава с всеки грам CO2, който внасяме в атмосферата”.

Учените са все по-загрижени за повратните точки - големи, бързи и необратими промени в климата. Бурс и колегите му съобщиха през май, че значителна част от ледената покривка на Гренландия е на ръба на колапс, което ще доведе до голямо покачване на глобалното морско равнище. Други наскоро показаха, че тропическите гори на Амазонка сега отделят повече CO2, отколкото абсорбират, и че сибирската топлинна вълна през 2020 г. е довела до тревожни отделяния на метан.

Светът може би вече е преминал поредица от повратни точки, според анализ от 2019 г., което води до „екзистенциална заплаха за цивилизацията“. Очаква се голям доклад на Междуправителствената комисия по изменението на климата, който трябва да бъде представен в понеделник, да посочи влошаващото се състояние на климатичната криза.

Други климатични модели казват, че AMOC ще отслабне през следващия век, но че сривът преди 2100 г. е малко вероятен.