Преди 25 години и сега: Как ще изглежда управлението на талибаните?

В края на 2001 г. хълмовете на запад от афганистанския Майдан Шахр бяха белязани от черни следи, оставени след изригванията на експлозиви. Тогава последните няколко талибански бойци бяха ударени от артилерията на Северния алианс и американските бомбардировачи. Изведнъж, внезапно като гръм, на бойното поле настъпи тишина.

Дълги колони от бойци с черени тюрбани веднага започнаха спокойно да вървят към враговете си и, влизайки в редиците им, питаха: "Какво се случи?". А един боец от талибаните се усмихва широко и обяснява: "Обърнахме си тюрбаните".

Без ни най-малък срам или съмнение, техните лидери бяха решили, че предпочитат да бъдат на страната на победителите, отколкото да умрат безсмислено. Обръщайки тюрбаните си, те се предадоха, а мнозина предпочетоха да се присъединят към силите на опозицията.

Но това не означава, че твърдото ядро на талибаните се отказа от деобандистката интерпретация на исляма, която му помогна да дойде на власт през 1996 г., и която също седеше удобно с тяхната до голяма степен етническа пуштунска култура.

Идеологията първоначално се разраства сред ученици, талиби, от ислямски училища, които до голяма степен са в изгнание в Пакистан, където бежанците търсят подслон от неуспешното съветско нашествие в страната им през 1979 г.

Финасирани със средства от Арабския залив и подкрепени от покровители в разузнавателните агенции на Пакистан, талибите превърнаха своята версия на исляма в пуристки култ.

Тъй като Афганистан е разкъсан от военачалници, корупция и омраза, този култ се възприема от мнозина в Кандахар като суровата алтернатива на реда и ужаса, който преживяват. Талибаните се издигнаха в сърцето им през 1994 г. и за две години успяха да вземат властта.

А сега, след 25 години, те го направиха отново.

Правителството на Афганистан винаги е било слабо, силно корумпирано, зависимо от чуждите сили за оцеляването си, разкъсано от битки на фракции и замърсено от военачалници. Така че, когато Афганистанската национална армия внезапно бе изоставена от САЩ и техните съюзници по-рано тази година, единственият въпрос беше: Кога нейните командири ще обърнат собствените си тюрбани?

През 2001 г. талибаните бяха прогонени от Северния съюз заедно с други военачалници, защото много афганистанци бяха уморени от средновековната интерпретация на законите на шериата, уморени от това, че са доминирани от южните пущуни, и най-вече много ядосани от унищожаването на изключително доходоносната търговия с опиум.

На стойност около 4 милиарда долара годишно, опиумът беше - и е - основният износ на Афганистан и бизнес, който привлича конкурентни "вождове", полиция, милиция, пакистански шпиони, камиони и елит от Кабул. Спъвайки този бизнес, талибаните си създадоха ожесточени врагове у дома, точно както си създадоха опасни врагове сред останалата част от западния свят, като предоставиха на бойците на Ал Кайда убежище преди, по време и след като Осама бин Ладен заповяда атаките на 11 септември срещу Америка.

Но талибаните никога не са имали интерес към международния терор. Тяхната подкрепа за Ал Кайда се основава на споделена история. Бин Ладен и неговите приятели се бият заедно с афганистанските моджахеди, които се противопоставят на съветската окупация след 1979 г. Те са стари другари, позволяват им да създадат тренировъчни лагери и им позволяват да останат под пащунвали - традиция на културното право, която, наред с други неща, защитава гостите.

По време на бунта на талибаните през последните 20 години, тяхното ръководство - което според НАТО, САЩ и правителството на Кабул е подкрепено от Пакистан - наблюдава как чуждите сили се забиват в тресавището на Хелманд. Две катастрофални решения в Хелманд - първо да го нахлуят и второ да се опитат да унищожат търговията с опиум - гарантират, че една мирна селскостопанска провинция, произвеждаща гигантско богатство, ще се превърне в бойно поле и гробище за чуждестранните сили. Талибаните биха могли да разчитат на наркохановете за по-голямата част от битките срещу НАТО. Талибите трябваше само да помагат от време на време.

Урокът за учениците от партизанската война беше, че съвсем скоро Западът щеше да загуби хъса си за битката. Тъй като НАТО разполага с часовници, а талибаните имат време, както обичат да казват те - всичко, което трябва да направят, е да чакат. И, разбира се - да вземат десятък от производството на наркотици, което отпадането им от властта позволи.

Според многобройни източници от западните разузнавателни агенции, участващи в опитите за изкореняване на опиума, талибаните не черпят основно финансирането си от наркотици. Експерти и ООН твърдят, че са имали различни източници на финансиране, включително частни донори в Персийския залив, от незаконно добиване на минерали и от данъци в контролирани от тях райони.

Завръщането им на власт е ужасяваща перспектива за жените. Когато последно талибаните бяха на власт, на жените им беше забранено да посещават училище. Те бяха скрити зад бурки, осъдени на живот у дома и разглеждани като вещи за мъжете.

След като талибаните бяха отстранени от власт, жените в столицата Кабул успяха да започнат собствени бизнеси, да участват в политиката, дори в правителствата на провинциите и да управляват министерства. Нищо чудно, че сега либералните афганистанци се втурнаха панически към летището. Единствената им надежда може да се основава на реалността, че талибаните могат, вероятно и само в краткосрочен план, да предложат отстъпки относно правата на жените и дори известна защита на свободата на словото.

Всъщност, именно това обещават те - да запазят човешките права. Но експертите предупреждават, че е прекалено рано да им се вярва. Говорител на радикалите пък не отрече, че наказания, като ампутирането на крайници и екзекуцията, може би ще бъдат прилагани в страната. Попитан конкретно за отрязването на ръце и крака, убиването с камъни и държавните убийства, Сухаил Шахин заяви пред BBC: "Не мога да кажа нищо в момента. Това зависи от съдилищата, съдиите и законите."

В някои от провинциите, където талибаните са управлявали през последните 20 години, те са приспособили отношенията си с обществеността, като са позволили ограничаване на правата на жените и най-вече са спечелили репутация на съдебна честност, която системата на централното правителство така и не е постигнала.

Сега талибанското ръководство може да избере да следва подхода "талиб-лайт", пишат от BBC.

Почти сигурно е, че те няма да помогнат на бойци от "Ислямска държава", които до голяма степен са заменили Ал Кайда като водещата световна марка зад международния ислямистки тероризъм. През последните пет години талибаните успешно отблъснаха повечето опити на съперниците на ИДИЛ да завоюват позиции.

Докато прозападното правителство беше на власт, неговите разузнавателни лидери бяха наясно със заплаха от страна и на Ал Кайда, но има малко доказателства, че талибаните са предложили активна подкрепа на групировката.

Има всички основания да се предполага, че тъй като няма положителни страни за насърчаването на международния терор и няма идеологическа подкрепа за него в самото им движение, възраждането на Ал Кайда под управлението на талибаните е малко вероятно - въпреки че доклад на ООН наскоро предупреди, че двете групи остават "близки и равни".

Талибаните се връщат на власт. Но те знаят, че това е така, защото толкова много войници са си обърнали тюрбаните и могат да ги обърнат отново.