Три жени разказват от първо лице какъв е животът в Афганистан

След като талибаните завладяха светкавично провинциалните столици и дойдоха на власт в Афганистан, бе трудно да се получи представа, какъв е животът на афганистанците извън столицата Кабул. Особено за жените.

CNN успява да достигне до три жени, които са на около 20 години и добре образовани, за да разкажат те от първо лице как животът им е повлиян от бързата смяна на режима и какво ще бъде бъдещето им под управлението на талибаните.

И трите са били малки момичета, когато талибаните са били на власт за последно. Имената им не се споменават за тяхна собствена сигурност.

"Отлетях за Кабул"

Една от жените бяга в Кабул със семейството си, след като ракета удря дома им в северния град Кундуз.

"Кундуз не е място, където да бъдете в този момент. Никой не трябва да бъде там", казва тя. "Поддържам връзка с много от бившите си колеги, които все още са там. Жените не напускат домовете си; всички си стоят вкъщи. Тези, които са имали работа, се страхуват да излязат навън. Всеки се страхува от вероятността талибаните да ги спрат навън или да поставят живота им под някаква форма на опасност."

Тя направи разлика между всеки, който работи за себе си, и тези, които имат връзка с предишното правителство.

"Тези, които са работили за себе си, не виждат голяма промяна. Те продължават работата си у дома. Правителствените служители, от друга страна, си стоят у дома и не могат да се върнат на работа, въпреки че талибаните обявиха, че са свободни да се върнат ", обяснява тя. "Работата е там, че никой не вярва на нищо, което идва от устата на талибаните. Силно се съмнявам, че те са се променили. Те нямат същите ценности като афганистанския народ. Демокрацията е извън картината за тях.

"Опитвам се да намеря начин да напусна страната изцяло чрез неправителствени организации и хуманитарни агенции", добави тя. "За съжаление никой не ми е помогнал в тази област."

Блокирана в Кундуз

В повечето провинции, далеч от Кабул, животът вече е достатъчно труден. Жените са пренебрегнати поради липса на възможности и ресурси, а натискът на талибаните само допринася за нарастващите им предизвикателства.

В Кундуз, град с около 350 000 души, една от жените, интервюирани от CNN казва, че изпитва трудност да задоволи основните нужди за оцеляване. Баща й е работел за ООН. Сега той е без работа.

"Най-вече загрижени за храната и водата и къде да получим достъп до тези неща", казва тя. По думите й Кундуз е тих, но напрегнат. "В момента е спокойно, но хората са притеснени. Те са загубили спокойствието си, стресирани са. Талибаните казват, че момичетата могат да се върнат на училище, но трябва да се придружени от роднина от мъжки пол. Момичетата не могат повече да излизат сами, те се нуждаят от придружител от мъжки пол", обяснява тя.

За нея един инцидент обобщава сеизмичната промяна в Афганистан.

"Онзи ден една от нашите учителки се върна в училище, хвана си рикша, за да стигне до там. В Кундуз е нормално да се пътува с рикша. Талибаните обаче я спряха и набиха шофьора, защото я вози без придружител от мъжки пол. С това си имаме работа в момента", разказва тя.

В крайна сметка тя не се чувства в безопасност и би искала да напусне Афганистан, ако може.

"Искам да напусна Кундуз и да напусна страната, за да съм в безопасност. Аз съм местен журналист тук и единствената ми надежда са организации, които са готови да помогнат на журналистите да избягат. Изпратих имейл на всички, но не получих нищо в замяна."

Шок в Херат

Град Херат е третият по големина в Афганистан, с население над 500 000 души. Разположен по пътя за Иран, той е исторически и културен център.

"Всички са в пълен шок", каза третата жена. "Падането на правителството на Гани и формирането на нов режим под управлението на талибаните доведе до много въпроси в съзнанието на хората."

Тя има малко по-различен възглед от другите.

"Талибаните дават надежда на цялото ни население, че могат да управляват с мир и стабилност. Присъствието на талибаните в градове като Херат и Мазари-Шариф е по-силно в сравнение с Кабул. Всички чакат да видят какви закони и ще бъдат приети. За мъжете тази тема, може би, не е толкова важна, но жените са стресирани и си  задават въпроса: Ще се върнем ли наистина към 90-те след 20 години на толкова труд и напредък? Или този път положението ще бъде по-добро?"

"Въпреки че мъжете не изпитват същото ниво на тревожност като жените, те са притеснени. Мъжете са притеснени за бъдещето на своите съпруги и деца, особено тези, които имат малки дъщери", допълва тя.

Подобно на другите обаче, тя казва, че хората са зашеметени от темпото на развитие.

"Хората са преживели странен шок, без да знаят нищо за бъдещето на себе си и на страната си. Всички ми казват, че несигурното бъдеще извън страната е много по-добро вместо несигурното бъдеще в страната."

Тя смята, че тези, които имат някаква връзка с предишното правителство, трябва да се страхуват от каквито и да са обещания, дадени от талибаните за обща амнистия.

"В Херат талибаните чукат от врата до врата и влизат в домовете на хората, особено в домовете на онези, които са свързани с войници на ANDSF - афганистанските специални сили."