Какъв е животът в Афганистан, след като талибаните вече имат пълен контрол?

Какъв е животът на тези, които не успяха да избягат от Афганистан, след като талибаните поеха властта? Четирима души от градове и провинции в цялата страна разказват пред BBC, че са загубили основните свободи и се борят да оцелеят. Някои имена са променени, за да се защити безопасността на сътрудниците.

Мазари-Шариф

Мазари-Шариф е голям град и голям икономически център в северната част на Афганистан, близо до Таджикистан и Узбекистан. Веднъж крепост на правителството, той падна под властта на талибаните на 14 август.

Някога Маджиб работи в ресторант. Сега той се мъчи да намери храна. Във видео разговор от Мазари-Шариф той показва мръсния под на изоставена сграда, където са натрупани няколко одеяла. Засега това е неговият нов дом.

Маджиб пристигнал в града само преди няколко седмици. Той е един от повече от половин милион афганистанци, разселени тази година от конфликта между талибаните и наскоро свалените правителствени сили. Баща му е убит от талибаните преди повече от 10 години, споделя той. Десетилетие по-късно и той "се страхува да излезе навън", защото "бият хората всеки ден".

Кадри от Мазари-Шариф миналата седмица показват десетки афганистанци, носещи куфари и стиснали найлонови торбички, докато се качват на автобуси, които да ги отведат в столицата Кабул. Те имат една надежда - да напуснат страната. Но през последните няколко дни, откакто американските сили окончателно напуснаха, повече хора пристигат в Мазари-Шариф от Кабул, казва Маджиб. Те се опитват да си проправят път към границата с Узбекистан като изход.

Маджиб също отчаяно иска да избяга, но не знае дали ще успее. "Талибаните са тук и не искат хората да напускат страната", казва той.

Лашкар Гах, провинция Хелманд

Провинция Хелманд на юг, където по време на конфликта са били разположени британски войски, е завзета от талибаните на 13 август. Столицата на провинцията Лашкар Гах видя някои от най-тежките битки през предходните седмици.

Прикрепени към таблото за обяви в кабинета на д-р Виктор Урошевич са малки пластмасови торбички, съдържащи куршуми. "Наричаме я нашата стена на срама", казва той, докато сваля една от торбичките, за да я покаже на камерата. Повечето патрони са с голям калибър. Всички те са извадени от млади пациенти.

Д-р Урошевич работи в травматологична болница в Лашкар Гах. Сега, когато боевете приключиха, отделенията вече не са препълнени, както преди няколко седмици. Бомбите и куршумите са спрели, а улиците навън са спокойни.

"Много е странно, тук съм от няколко години, но никога не е било толкова тихо", казва той. "Гледам на това като на затишие преди бурята, надявам се, че греша, но да видим."

Много сгради са повредени или унищожени при бомбардировки в Лашкар Гах. Семейства, които са избягали по време на конфликта, са се върнали, за да намерят домовете си в руини, споделя д-р Урошевич.

"Те спят пред джамията, спят по улиците", казва той. "Нямат да получат финансиране за възстановяване на домовете си, така че много от тях в крайна сметка останаха без дом или бяха принудени да останат при близките си." По думите му  много семейства в района живеят в бедност и се борят да получат храна през деня. Тъй като банките останаха затворени в продължение на дни, а липсата на достъп до парични средства задълбочи проблема.

Много чуждестранни хуманитарни работници също напуснаха страната, когато талибаните поеха властта. Д-р Урошевич от Сърбия е сред тези, които решиха да останат. "Ние носим отговорност, ние сме единственият травматологичен център в провинцията", казва той. "Хората се нуждаят от храна, от пари, от лекарства."

Бадахшан

Една от най-бедните провинции на Афганистан, Бадахшан, в североизточната част на страната, граничи с Таджикистан. Талибаните поеха контрола над столицата на провинцията на 11 август.

Абдул е ​​лекар в Бадахшан. Той е бил студент последния път, когато талибаните са управлявали страната.

"Положението по това време беше много лошо и поведението им е същото като едно време", казва той. "Не виждам никакви промени."

Абдул изпраща на BBC няколко снимки от болница в района, който сега се охранява от талибаните. На една от тях се вижда 18-месечно бебе, което лежи на леглото, опасно слабо, тъй като майка му моли персонал да го спаси. Според Абдул тя не можела да си позволи да го храни.

"Ден след ден все повече деца стават недохранени", споделя той. Според ООН повече от половината от децата под пет години в Афганистан се очаква да бъдат остро недохранени през следващата година.

Бедността беше реалност за мнозина в тази провинция, но цените на храните и горивата се повишиха, откакто талибаните поеха управлението и държавните служители останаха без работа. Някои все още чакат да им бъдат платени през последните няколко месеца.

Абдул също се страхува за правата на жените в провинцията. Докато на жените в медицинския персонал им е разрешено да работят, по думите му, на много други жени не им е било позволено да продължат работата си и са оставени да се чудят какво предстои.

Момичетата над 6 клас вече нямат право да ходят на училище, казва Абдул. "Хората нямат никаква надежда за бъдещето си", допълва той. "В Бадахшан няма възможност за хората."

Херат

Херат, град на Пътя на коприната близо до границата с Иран, се смяташе за един от най-либералните в Афганистан. Ден след напускането на американските войски, стотици привърженици на талибаните изпълниха улиците. Други останаха у дома в страх.

Гюл току-що се е върнал от пазар, когато говори пред BBC. "По целия базар талибаните стоят с оръжията си", разказва той. "Сега не виждате много богати хора или жени и момичета на улицата, защото всички те се страхуват от талибаните."

Съпругата на Гюл Афсун сега не може да излезе от къщата, без да вземе придружител от мъжки пол и тя трябва да носи бурка, покриваща лицето й. "Бъдещето на дъщеря ми е неясно", казва тя.

На сестрата на Гюл, лекар, беше казано да стои далеч от клиниката си за няколко седмици, дори и след като лидерите на талибаните казаха на жените сред медицинския персонал, че могат да се върнат на работа.

Дни по-късно тя успява да се върне заедно с други жени, разказва Гюл. Но много други жени все още са у дома, несигурни дали могат да възобновят кариерата си. Гюл и семейството му все още се надяват да напуснат Афганистан.

"Ще отидем където и да е", казва той. "Америка, Германия, Франция. Навсякъде."