Абдул Кадир Хан - най-опасният мъж на земята, Осама бин Ладен бледнее

На 11 декември 2003 г. група служители на ЦРУ и MI6 са напът да се качат на немаркиран самолет в Либия, когато им бил връчен куп от половин дузина кафяви пликове.

Екипът бил в края на тайната мисия, включваща напрегнати преговори с либийските власти. Когато отворили пликовете на борда на самолета, установили, че са получили последното доказателство, от което се нуждаят: вътре има проекти за ядрено оръжие.

Тези дизайни - както и много от компонентите за ядрена програма на пазара - били доставени от Абдул Кадир Хан, по-познат като AQ Khan, който току-що починал на 85-годишна възраст.

Хан бил една от най-значимите фигури в глобалната сигурност през последния половин век, неговата история е в основата на битката за най-опасната технология в света, водена между тези, които я притежават, и тези, които я искат.

Бившият директор на ЦРУ Джордж Тенет определи Хан като "поне толкова опасен, колкото Осама бин Ладен", което е красноречиво, когато бин Ладен стои зад атентатите на 11 септември.

Фактът, че AQ Khan може да бъде описан като един от най-опасните хора в света от западните шпиони, но и възхваляван като герой в родината си, говори много не само за сложността на самия човек, но и за това как светът гледа на ядрените оръжия.

AQ Khan не идва в Европа като ядрен шпионин, но щеше да стане такъв. Той работи в Холандия през 70-те години на миналия век, точно когато страната му започва възобновен стремеж за създаване на бомба след поражението си във войната през 1971 г. и се страхува от ядрените постижения на Индия.

Хан работи в европейска компания, занимаваща се с изграждане на центрофуги за обогатяване на уран. Обогатеният уран може да се използва за ядрена енергия или, ако е достатъчно обогатен, за бомба. Хан успява просто да копира най-модерните проекти на центрофуги и след това да се върне у дома. След това той продължава да изгражда тайна мрежа, до голяма степен от европейски бизнесмени, които ще доставят важните компоненти.

Често описван като "бащата" на ядрената бомба в Пакистан, в действителност той е една от редица ключови фигури. Но Хан внимателно култивира митологията около собственото си име, която го превръща в национален герой, считан за защитник на безопасността на Пакистан срещу заплахата от страна на Индия.

Това, което направи Хан толкова значим, е и още един негов ход - той обърна мрежата си навън от внос към износ, превръщайки се в глобална фигура и сключва сделки в редица държави, много от които Западът смята за "измамни държави".

Иранската програма за центрофугиране в Натанц, източникът на интензивна глобална дипломация през последните години, беше изградена в значителна част върху проекти и материали, предоставени първо от AQ Khan. На една среща представителите на Хан предлагат основно меню с приложен ценоразпис, от който иранците могат да поръчат.

Хан също така прави повече от дузина посещения в Северна Корея, където се смяташе, че ядрените технологии са били обменяни за опит в областта на ракетните технологии.

С тези сделки една от ключовите загадки винаги е била степента, до която Хан е действал сам или по заповед на своето правителство. По-специално при сделката със Северна Корея, всички признаци са, че ръководството не просто е било наясно, но е било тясно свързано.

Понякога се предполага, че Хан просто търси пари. Но не всичко е толкова просто. Освен че работи в тясно сътрудничество с ръководството на страната си, той иска да разруши западния монопол върху ядрените оръжия. Защо трябва да се позволи на някои държави да запазят оръжията за тяхната сигурност, а на други не, пита той, критикувайки това, което смята за западно лицемерие. "Аз не съм луд", заяви веднъж той. "Те не ме харесват и ме обвиняват във всякакви необосновани и изфабрикувани лъжи, защото наруших всичките им стратегически планове."

Британският MI6 и американското ЦРУ започнаха да проследяват Хан. Те наблюдаваха пътуванията му, прихващаха телефонните му обаждания и проникваха в мрежата му, предлагайки огромни суми пари (поне милион долара в някои случаи), за да накарат членовете да станат техни агенти и да предадат тайни. "Бяхме в неговата резиденция, в неговите помещения, в стаите му", казва служител на ЦРУ. След атентатите на 11 септември 2001 г. опасенията, че терористите биха могли да се доберат до оръжия за масово унищожение, нарастват и сложността на справянето с Пакистан и убеждаването му да действа срещу Хан.

През март 2003 г., точно когато САЩ и Великобритания нахлуват в Ирак заради оръжия за масово унищожение, за които се оказа, че не съществуват, либийският лидер полковник Кадафи реши, че трябва да се отърве от програмата си. Това води до тайното посещение от екипа на ЦРУ и MI6 скоро след публично обявяване на сделка, осигурявайки решаващия лост за Вашингтон да подтикне Пакистан да предприеме действия срещу Хан.

Хан беше поставен под домашен арест и дори бе принуден да направи телевизионно признание. Той изживя останалите си години в странен подземен свят, нито свободен, нито наистина затворен. Все още възхваляван като герой от пакистанската общественост, че им е донесъл бомбата, но без да пътува или да говори с външния свят. Така че пълната история на това, което е направил - и защо - може никога да не стане известна.