Мъск става опасен, опитва се да диктува правилата в Космоса

Ръководителят на Европейската космическа агенция призова лидерите на континента да спрат да улесняват амбицията на Илон Мъск да доминира в новата космическа икономика и предупреди, че липсата на координирани действия означава, че милиардерът сам „създава правилата,“ пише Financial Times.

Йозеф Ашбахер, новият генерален директор на Европейската космическа агенция, каза, че готовността на Европа да помогне за бързото разширяване на сателитната интернет услуга Starlink на Мъск рискува да попречи на компаниите в региона да реализират потенциала на Космоса като търговско пространство. Правителствата на Европа трябва да имат общ интерес - да дават на европейските доставчици равни възможности да участват на справедлив пазар.

Наскоро Германия подаде молба до Международния съюз по телекомуникации, който координира използването на безжични честоти за пренос на данни за предоставяне на спектър на Starlink за около 40 000 спътника. Мъск вече получи одобрение за повече от 30 000 спътника от американските регулатори.

Тази година Мъск каза, че неговият частен производител на ракети SpaceX е готова да похарчи до 30 милиарда долара за разширяване на Starlink.

Ашбахер каза, че Starlink на Мъск вече е толкова голяма, че е било трудно за регулаторите или съперниците да я настигнат. „Има един човек, който притежава половината от активните спътници в света. Това е невероятно. На практика той създава правилата. Останалият свят, включително Европа,... просто не реагира достатъчно бързо."

Starlink и подкрепяната от правителството на Обединеното кралство OneWeb са сред компаниите, които искат да създадат съзвездия от стотици и дори хиляди спътници в ниска земна орбита, за да осигурят широколентов достъп до региони, които са трудно достъпни чрез прокарване на кабели.

Китайското правителство и проектът Kuiper на Amazon планират да пуснат свои собствени съзвездия в ниска земна орбита. Ново поколение космически компании, водени от спадащите разходи за изстрелване и по-евтините спътници, също се стреми да предоставят търговски услуги от ниска земна орбита като наблюдение на Земята.

Скоростта, с която се развиват компаниите и опитите им да използват търговския потенциал на Космоса, предизвика опасения относно липсата на глобална система за управление на космическото движение в ниска земна орбита, регион който достига до 2000 км над Земята и където се развиват повечето нови търговски услуги. Миналата година Асоциацията на сателитната индустрия изчисли, че до 2029 година в орбита може да има повече от 100 000 търговски космически кораба, пише Bloomberg TV Bulgaria.

Притесненията на Ашбахер бяха подкрепени от Франц Файот, министър на икономиката на Люксембург, който каза, че са необходими нови правила, за да се гарантира безопасността в космическото пространство. „Има хора като Илон Мъск, които просто изстрелват съзвездия и спътници и модели на Тесла в орбита. Трябва да установим общи правила. Колонизацията или просто развитието на проекти в напълно дерегулирано пространство е проблем“, каза той в кулоарите на конференцията New Space в Люксембург.

Starlink не отговори на искане за коментар.

Сателитният сектор на Европа е доминиран от традиционни оператори, които разчитат на много по-малък брой скъпи спътници във висока орбита, чрез които предоставят услуги като предаване на телевизионен сигнал.

Въпреки че Международният съюз по телекомуникации координира радиочестотите, няма всеобхватен международен орган или регулатор, който да контролира изстрелването на спътници. Едно от опасенията е, че тъй като орбитите стават пренаселени, рискът от сблъсъци се увеличава, а това може да генерират катастрофално количество отломки. Космическите боклуци вече са сериозна опасност.

Стив Колар, главен изпълнителен директор на сателитния оператор SES, каза, че индустрията „се насочва към ситуация, в която ще има твърде много сателити. Много от тези планове... са пряко следствие от факта, че никой не регулира правилно."

Конкретно Мъск беше подложен на критика от астрономи и конкуренти заради темпото, с което се разраства компанията му. Тази година SpaceX изстрелваше повече от 100 спътника всеки месец, като в момента близо 2000 са в ниска земна орбита. Астрономите се притесняват, че огромният брой спътници ще попречат на наземните телескопи и биха могли да „влияят на начина, по който изглежда нощното небе за астрономите по целия свят“, според доклад на Американското астрономическо дружество.

Ралф Динсли, основател на NORSS, която проследява обекти в Космоса, каза, че фактът, че Мъск е разработил свои собствени спътници и може да ги изстреля със SpaceX, означава, че той може да се движи по-бързо от конкурентните си и да не им остави място в най-желаните орбитални равнини. Ашбахер каза, че е ясно, че американските регулатори като част от национално правителство са „заинтересовани не само да развиват икономиката, но и до известна степен да доминират в определени икономически сектори. Това се случва много ясно. И много категорично.”