Хората са обречени на изчезване, въпросът е кога?

Изчезването и влошаването на местообитанията, ниските генетични вариации и намаляващата плодовитост подготвят Homo sapiens към колапс.

Ако мислено се върнем към 1965 г., ще си спомним Том Лерер, който записва албума си That Was the Year That Was. Една от песните в албума се казваше „So Long Mom (A Song for World War III)“, и певецът-математик я представи с думите, че ако „ще има някакви песни за Третата световна война, то по-добре да започнем да ги пишем сега“. Освен ядрената заплаха, основната грижа на 60-те години беше пренаселеността. Книгата на биолога от Станфордския университет Пол Ерлих „Популационната бомба“ е публикувана през 1968 г., година, в която темпът на естествен прираст на световното население е над 2 процента – най-високият в историята на света откакто се води тя.

Половин век по-късно заплахата от ядрено унищожение загуби своята стойност. Що се отнася до пренаселеността, повече от два пъти повече хора живеят на земята сега, отколкото през 1968 г., но живеят много по-комфортно и богато отколкото някой някога е предполагал. Въпреки че населението все още се увеличава, темпът на прираста е намалял наполовина от 1968 г.

Прогнозите на световното население са, че то ще достигне своя връх някъде в средата на века и ще започне рязко да пада. Още през 2100 г. световното население може да бъде по-малко от сега. В повечето страни – включително по-бедните – раждаемостта вече е доста под смъртността. В някои страни населението скоро ще бъде наполовина спрямо настоящото.

Изследванията на учените досега доказват, че животинските видове се появяват и изчезват за около милион години. Вкаменелости сочат, че Homo sapiens съществува от около 315 000 години, но през по-голямата част от това време видът е бил рядко срещан - всъщност толкова рядко, че е бил близо до изчезване може би повече от веднъж. Това е предпоставка за мисъл в посока на факта, че сегашното население е нараснало за много бързо време, а резултатът е, че като вид H. sapiens е изключително еднакъв. Има повече генетични вариации в няколко групи диви шимпанзета, отколкото в цялата човешка популация, а липсата на генетични вариации е много лош фактор за оцеляването на видовете.

През последните няколко десетилетия качеството на човешката сперма е намаляло значително в резултат на замърсяване на околната среда, и стрес. Този стрес, според учените, се дължи на „живеене в непосредствена близост до други хора за дълъг период от време“, след като „през по-голямата част от човешката еволюция хората са се движили в разпръснати групи. Навикът да живеем в градове, практически един върху друг (буквално така, в жилищен блок) е съвсем скорошен навик.

Икономическите фактори също са в основата на предположението, че хората ще изчезнат скоро. Политиците се стремят към безмилостен икономически растеж, но това не е устойчиво в свят, в който ресурсите са ограничени. Хората в днешно време трябва да работят по-усилено и по-дълго, за да поддържат стандарта на живот, на който са се радвали техните родители, ако такива стандарти дори са достъпни. Има дори все повече доказателства, че икономическата производителност е спряла или дори е намаляла в световен мащаб през последните 20 години. Един от тези резултати е фактът, че хората отлагат да имат деца и така изпускат плодовитите си години.

Разбира се, и икономическата, репродуктивната и политическата еманципация на жените също е основен фактор за изчезване на човечеството. Тя започна едва преди повече от век, но вече удвои работната сила и подобри образователните постижения, дълголетието и икономическия потенциал на жените като цяло. С подобрена контрацепция и по-добро здравеопазване жените не трябва да раждат толкова много бебета с надеждата някое от тях да оцелее.

Знаците вече са тук, но желаещите да им обърнат внимание, не са много. Когато местообитанието се влоши така, че има по-малко ресурси за хората; когато плодовитостта на хората започне да намалява; когато раждаемостта падне под смъртността; и когато генетичните ресурси са ограничени – единственият път е към изчезване. Въпросът е кога?/БГНЕС/