Има работа, но няма пари: Икономическа криза тресе Турция

В магазин за бижута, близо до площад Таксим в Истанбул, Седа разкопчава елегантна черна кожена торбичка и трупа златните си бижута на тезгяха, за да обсъди продажбата на всичко. Собственикът на магазина внимателно поставя златните верижки, пръстени и висулка в малък мащаб, преди незабавно да се обади на търговец, за да разбере най-новите цени.

"Навремето гледах цената на златото веднъж седмично. Сега гледам около 50 пъти на ден", казва собственикът, който иска да запази анонимност, пред The Guardian. Той съветва Седа да изчака – може би цената ще се стабилизира.

Турските граждани като Седа, която отказва да даде фамилното си име, трескаво се опитват да намерят начини да се справят, докато лирата продължава да пада надолу. Валутата загуби половината от стойността си спрямо долара тази година, падайки с почти 30% само през ноември. Тези, които нямат чуждестранна валута или злато за продажба, намират други начини да спестят пари, избягвайки да купуват месо и обръщайки се към субсидирани от правителството щандове за хляб за препитание.

Докато стойността на парите им пада рязко, инфлацията скочи до 21%. И все пак президентът Реджеп Тайип Ердоган отговори с поредица от съкращения на основния лихвен процент – в нарушение на икономическата конвенция. След като я намали на 19% в началото на септември, тя беше намалена отново до 15% в четвъртък, което доведе до нов срив на лирата.

Ердоган определи този подход като "икономическа война за независимост", необходима за стимулиране на износа, чуждестранните инвестиции и създаването на работни места, но много граждани се борят да се адаптират и да оцелеят към тази нова реалност.

Седа казва, че иска да продаде златото си, за да си купи къща. "Съпругът ми каза, че трябва да оценим златото. Не сме решили какво да правим, защото цената на всичко се колебае", казва тя. "Не можем да получим заем, за да  платим къщата си, тъй като не знаем какво ще се случи с валутата. Не знам какво да правя."

"Съпругът ми се занимава с крипто", добавя тя. "Честно казано се опитвам да го накарам да спре, това предизвиква битки между нас. Той напълно игнорира турската лира, смята, че крипто е бъдещето."

Ердоган говори през уикенда за това как е понижил инфлацията в Турция до 4% преди и обеща скоро отново да постигне това ниво от 2011 г., но повечето икономисти виждат подхода му като безразсъден и прогнозират над 30% инфлация през следващата година. Много от водещите финансови фигури на Турция са съгласни, че действията на Ердоган не са правилини. Затова страната е имала четирима шефове на централни банки през последните две години и половина, докато бившият финансов министър Лютфи Елван подаде оставка в началото на декември.

"Централната банка е прочистена от всички разумни хора, те или са били уволнени, или са напуснали доброволно", казва Джейсън Туви, старши икономист по нововъзникващи пазари в базираната в Лондон Capital Economics. "Това се случва и в министерството на финансите, Елван беше разглеждан като последния разумен човек в политиката, но беше заменен от друг, по-лоялен на Ердоган."

Настоявайки, че неговият "нов икономически модел" в крайна сметка ще даде плод, Ердоган каза на обществеността по-рано този месец: "Ние знаем какво правим. Ние знаем как да го направим. Ние знаем къде отиваме. Знаем какво ще постигнем". Той многократно насърчава турците да извадят парите си изпод матраците и да ги сложат в банки. Въпреки икономическите реформи, предназначени да намалят разходите за труд и да стимулират износа, Турция също повиши минималната работна заплата.

С падането на лирата търговците на злато започнаха да продават на все по-малки стъпки. Един продавач на оживената търговска улица Истиклял в Истанбул държи най-популярните им в момента артикули, малки блокчета с тегло два грама, един грам и миниатюрно половин грамово блокче, последното в продажба в този момент за 480 лири (£22).

Друг търговец на злато и валута, Хаки Лика, казва, че неговият магазин е махнал златото от предната част на павилиона, защото е бил раздразнен от толкова много хора, които идват да питат за последните цени, но не купуват. Ако клиентите имат много пари за разтоварване чрез продажби на злато, казва той, той се обажда на търговците на Капалъ чарши в Истанбул и урежда частна продажба.

Повечето от клиентите му предпочитат долари, толкова много, че някои променят турските брачни традиции и закачат чуждестранна валута на булки, а не на традиционните златни монети. "Предполагам, че е по-достъпно. Петдесет долара са по-добри от златото", казва той. "Около 70% от клиентите са турци, които купуват в паника. Може би имат дългове, от които искат да се отърват", добавя той, навеждайки се да прошепне: "Турците купуват много."

Лирата се понижи с 8% в петък, докато централната банка обяви, че се е намесила, за да подкрепи валутата за пети път за един месец. Турската фондова борса Borsa два пъти беше принудена да спре търговията, за да предотврати по-нататъшни загуби.

"Валутните интервенции може да продължат, но те не са нито добра стратегия, нито устойчиви", казва Селва Демиралп, професор по икономика в университета Коч и бивш икономист във Федералния резерв на САЩ. "В Турция основната причина за финансовите сътресения е самата хлабава парична политика. Така че, ако централната банка не премине към по-строга позиция, търсенето на долари ще продължи.

Решенията на правителството все повече се усещат в джобовете на обикновения човек. "В момента всичко е скъпо, едва свързваме двата края. Семейството ми се премести при свекър ми, за да не плаща наем", казва Гюнай Акил, застанала пред супермаркет, известен с ниските си цени.

"Има работа, но няма пари", добавя тя, обяснявайки, че фирмата на съпруга й, която произвежда кухненски интериори, плаща на служителите си на по половин месец, оставяйки повечето от тях в просрочие. Тя показва какво си е купила за този ден - килограм лук и голямо зеле. "Това е за вечеря тази вечер – хляб, кисело мляко и зелева чорба."

Акил е песимист за предстоящата година: "Нямам надежда, че тази инфлация ще спре".

Обещанията на правителството за икономически бум се оказват все по-непопулярни сред турския електорат и изглежда вероятно ще повлияят на изборите, очаквани през 2023 г., ако не и преди това.

Демирал, който си партнира с политолози за изследване на намеренията за гласуване, формулира внимателно думите си. "Нашето предварително проучване, използващо данни от ноември, показва, че сред тези хора, които са гласували за ПСР (партията на Ердоган) през 2018 г., има значителна връзка между икономическото недоволство и намалената вероятност да гласуват за сегашното правителство."

Пред продавача на злато, Седа не желае да каже как възнамерява да гласува, но предложи предпазлива прогноза – "Вярвам, че някои неща ще се променят".