Какво иска Ким Чен Ун от САЩ?

Подновеният поток от ракетни тестове на Северна Корея досега беше посрещнат от Токио с леко свиване на рамене.

Всичко е много различно от август 2017 г., когато Япония се събуди от звука на сирените за въздушно нападение. Без предупреждение Северна Корея изстреля междуконтинентална балистична ракета (ICBM) в Тихия океан. Това беше дръзка постъпка.

Този път ракетите на Северна Корея бяха с малък обсег и се приземиха в морето, доста далеч от японския бряг. Ким Чен Ун изглежда се въздържа засега. Но това може да се промени, ако той не получи желания резултат.

Но какво иска Ким Чен Ун?

Говорете с военни анализатори и те ще ви кажат, че тези последни изстрелвания на ракети показват, че Северна Корея се движи бързо по пътя към пълно и ефективно ядрено оръжие.

"От моя гледна точка беше предвидимо", казва професор Ким Донг Юп, бивш военноморски командир на Южна Корея, пред BBC. "Изненадани сме, защото подценяваме севернокорейската технология и предполагаме, че тя страда в момента. Всъщност Северна Корея определено напредва във военните си способности по-бързо, отколкото предполагахме."

След тестовете на 5 и 10 януари Пхенян заяви, че е тествал успешно нещо, наречено "хиперзвуково плъзгащо превозно средство" (HGV) и "маневрено превозно средство за повторно влизане" (MARV).

Защо това има значение?

Защото това означава, че Северна Корея разработва технология, която може да победи скъпите и сложни системи за противоракетна отбрана, които Америка и Япония разполагат в този регион.

"Изглежда доста ясно, че целта им е да разработят оръжия, които могат да избягват и да усложняват противоракетната отбрана. Те искат ракета, която е маневрена и по-трудна за откриване", казва Дуйон Ким от Centre for a New American Century.

Професор Ким Донг Юп е съгласен: "В крайна сметка това, което Северът цели да постигне, е да отслаби системата за противоракетна отбрана на противника. Те искат да имат система за възпиране, която е като опашката на скорпион."

Скорпионът използва жилото в опашката си, за да се защити, но също и да атакува и убива плячката си.

"Основната цел на Северна Корея не е да атакува, а да се защитава", казва професор Ким, добавяйки, че страната се опитва "да осигури разнообразен възпиращ капацитет".

Това е широко разпространено мнение сред наблюдателите на Северна Корея.

И все пак Пхенян е много далеч отвъд точката, в която неговите конвенционални и ядрени способности ще се превърнат в ефективно възпиращо средство срещу нападения от Юга или от САЩ - и двете многократно казваха, че не таят амбиции да атакуват или унищожават севернокорейския режим .

Защо тогава владетелят на тази малка бедна държава продължава да харчи между една пета и една четвърт от своя БВП за армията?

Анкит Панда от Фондацията на Карнеги за международен мир смята, че една от причините може да е, че противно на това, което може да казват външните хора, Северна Корея не вярва, че разполага с достатъчно оръжия, за да се защити правилно.

"Така че Ким Чен Ун се чувства хронично несигурен. Мисля, че той не вярва на никого, включително на Китай и Русия, и затова може чувства нужда да изгради способностите си отвъд това, което смятаме за достатъчно."

Други експерти обаче категорично не са съгласни.

Професор Брайън Майерс от университета Dongseo в южнокорейския град Пусан казва, че Пхенян има много по-амбициозна цел за своите ядрени и ракетни програми.

Той вярва, че надеждата на Северна Корея е да използва своя арсенал като лост за преговори за мирен договор с Южна Корея и изтегляне на САЩ от Корейския полуостров. След това, казва той, Северът вярва, че ще бъде свободен да подчини Юга.

В краткосрочен план Северна Корея има друга цел.

За да процъфтява, дори умерено, Пхенян се нуждае от премахване на санкциите на ООН, наложени заради неговите ядрени и ракетни програми. И за да има някаква надежда за това, тя се нуждае от това американската администрация да участва в преговори.

Исторически, начинът на Пхенян да привлече вниманието на Вашингтон е да създаде криза. И точно това някои експерти смятат, че се случва отново сега.

"Колкото и иронично да звучи, за мен това е много добър знак", казва професор Ким Йънджун, член на Консултативния съвет за национална сигурност на Южна Корея. "Ким Чен Ун иска да увеличи максимално своите ракетни тестове, преди да започне своята мирна инициатива. Така че той иска да накара Джо Байдън да започне сериозни преговори."

Ако случаят е такъв, Ким Чен Ун може да остане разочарован. Първо, президентът Джо Байдън е много зает с друга криза в момента - Украйна. И второ, Байдън няма нито капка от ентусиазма на своя предшественик Доналд Тръмп да се ангажира със Северна Корея.

"Севернокорейците са много добри в това да се поставят на дневен ред и да се представят приоритет", казва Панда и  добавя: "Джо Байдън нарече Ким Чен Ун тиранин. Мисля, че той има много малко да спечели политически от това да бъде видян с Ким на едно място. Така че мисля, че това, което би било необходимо, за да обърне Джо Байдън внимание на КНДР е наистина голяма криза."

Ако всичко това звучи познато, то това е, защото вече се е случвало.

Видяхме го през 2010 г., когато Пхенян потопи южнокорейска военноморска корвета Cheonan, а след това няколко месеца по-късно започна да бомбардира един от отдалечените острови на Южна Корея.

Видяхме го отново през 2017 г., когато Северна Корея изстреля ракети с голям обсег над Япония и заплаши да атакува Гуам. Може да видим нещо подобно отново през следващите месеци.

"Мисля, че възможността за връщане към криза е много реална", казва Панда. "Севернокорейците откровено искат да бъдат взети насериозно от САЩ. Може да е малка държава. Може да е страна, която Ричард Никсън някога е наричал четвърторазрядна пица. Но те имат ядрени оръжия и искат американски президент да признае това. За съжаление, мисля, че севернокорейците няма да получат това, за което се надяват, скоро."