Бясна дигитализация - зад борда падат възрастните, хората с увреждания, бедните

Карлос Сан Хуан е на 78 години. От няколко седмици цяла Испания знае името му. Причината: акцията му "Може да съм възрастен, но не съм идиот". С нея той иска да покаже как дигитализацията затрудни живота на възрастните испанци, пише Дойче веле.

Карлос Сан Хуан дълги години е работил като лекар. Като такъв е свикнал да гледа страдания и болки. Но пандемията го е засегнала особено силно. 78-годишният пенсионер от Валенсия е трябвало до се лиши от прекия си контакт с дъщерята и внуците. А освен това изведнъж се оказал изолиран и от своята банка. С нея той може да контактува вече само по телефона или след предварително направена онлайн заявка - и то само в много спешни случаи.

След отпадането на ограничителните мерки банките в Испания запазиха начина си на работа от времето на локдауна. Те са отворени за клиенти само сутрин до 11 часа и то единствено с предварително уговорен час. Пенсионери като Сан Хуан се оплакват и от това, че почти не са останали банкови филиали в близост до домовете им.

Апел за повече човечност и социална справедливост

След финансовата криза от 2008 г. Испания стана страната, която закри най-голям брой филиали на банки и спестовни каси - общо над 23 000. Оттогава досега в Испания бяха съкратени над 100 000 работни места в банковия сектор, а пандемията ускори този процес. За да увеличат печалбите си, банките допълнително изтъняват филиалната мрежа - особено в провинцията, но и в столицата Мадрид. Банковите консултанти все по-често се заместват от чатботове, а клиентите са принудени да се справят с електронни методи за разплащане, онлайн банкиране и биометрични банкомати. Във всички тези процеси Испания беше водеща в ЕС.

Търпението на Карлос Сан Хуан обаче постепенно се е изчерпало. Преди няколко седмици 78-годишният пенсионер стартира подписка, която го превърна в медийна звезда. В нея той апелира банките да осигурят наличен персонал поне преди обяд и то без предварително уговорен час за среща, така че пенсионерите да могат да теглят пари и да плащат сметки.

Акцията на Карлос, озаглавена "Може да съм възрастен, но не съм идиот", има забележителен успех. Междувременно са събрани над половин милион подписа. В петицията Карлос посочва и друго: че хиляди хора като него не са заслужили да бъдат изолирани по този начин. С подписката си той пледира за повече човечност и социална справедливост.

Пенсионерът вече бе канен във всички телевизии и радиостанции за интервюта, дори шефът на Испанската централна банка бе впечатлен от огромния резонанс на акцията. От правителството обещават подобрения.

Сан Хуан обаче е скептично настроен: "Ще се опитат до облекчат обслужването на автоматите с помощта на консултанти. Но аз съм с акъла си, не съм идиот. Работата е в това, че съм болен от Паркинсон. Ръцете ми треперят и понякога натискам грешния клавиш", казва Сан Хуан пред ДВ.

Страх го е, че така може да загуби доста пари. Казва, че е наблюдавал вече случаи как възрастни клиенти се борят с новите парични автомати. Един път дори бил свидетел как жена била ограбена от млад мъж, който твърдял, че иска да ѝ помогне.

Проблемът с бясно напредващата дигитализация

И в останалата част от модерния свят възрастните, по-бедните и хората с увреждания на практика са изключени от бясно напредващата дигитализация. В Испания обаче този проблем е особено голям, защото страната се слави с най-дългата продължителност на живота след Япония и същевременно втората най-ниска раждаемост в ЕС.

Близо една четвърт от населението на Испания е над 64 години. При това страната е рядко населена - клиенти пътуват по 30 и повече километра, за да се срещнат с банков консултант. А от допитване на испанския Съюз на пенсионерите стана ясно, че 40% от анкетираните възрастни хора никога не са влизали в интернет.

Сан Хуан се дразни и от това, че по време на финансовата криза банките бяха подкрепени с данъчни средства за над 40 милиарда евро, а сега оставят възрастните хора на произвола на съдбата. Неговата подписка може да излезе дори успешна, но той иска да постигне много повече - иска общественият сектор да се промени радикално, така че да се вслушват и в гласа на по-възрастните хора. "Наскоро ми се обади едно 14-годишно момиченце и каза, че иска някой ден, като остарее, да стане като мен - защото се застъпвам за хората, чийто глас не се чува. Това ме развълнува много силно", казва Карлос.