Как изменението на климата може да доведе до повече болести, като маймунската шарка?

Климатичните промени, причинени от човека, и кризата с биоразнообразието означават, че можем да очакваме да се появят повече болести като маймунската шарка, предупреждават учени.

Маймунската шарка - рядка тропическа болест, разпространена от диви животни в Африка, неочаквано се появи в цял свят, повдигайки въпроси за причините за подобни огнища и дали изменението на климата не е отчасти виновно за това.

Случаи на заболяването са регистрирани в Обединеното кралство, САЩ, Испания и Португалия и следват пандемията на коронавирус и епидемията от птичи грип по-рано тази година.

Учени твърдят пред The ​​Independent, че покачването на температурите и промяната в използването на земята поради разширяването на обхвата на хората в естествените местообитания, увеличаването на контакта им с животни, носещи нови патогени, означава, че можем да очакваме да видим по-нататъшни огнища на вируси.

Майкъл Скинър, експерт по вирусология в Imperial College London, каза, че е регистрирано избухване на ново заболяване почти всяка година през последните 20 години.Част от тези огнища се дължат на изменението на климата.

"Това има последствия, понякога предсказуеми, понякога непредвидими", казва той, имайки предвид изменението на климата.

Разпространението на някои вируси, главно тези, пренасяни от насекоми като комарите, се влияе от глобалното затопляне, тъй като повишаването на температурите оказва влияние върху областите, в които техните гостоприемници могат да оцелеят, обяснява д-р Скинър.

В случай на скорошната епидемия от син език, която засегна овцете в Европа и Обединеното кралство, постепенното повишаване на температурата означава, че кърлежите, които пренасят вируса, бавно пътуват на север в местообитанието на други кърлежи. Това позволи на вируса да премине към по-северните кърлежи, което доведе до по-нататъшно разпространение на болестта, допълни той.

Но тъй като някои райони стават по-гостоприемни за насекоми, пренасящи болести, е възможно други да останат в значителна безопасност. Това означава, че болестта ще започне да засяга различни хора по цялата планета, според Кейт Джоунс, професор по екология и биоразнообразие в University College London.

Доказателствата за това как изменението на климата ще повлияе на болестите, които могат да се предават на хората директно от животни, вместо чрез ухапване от насекоми, са по-малко добре дефинирани поради разнообразието от животински видове, които пренасят човешки болести, казва тя.

"Едва ли е вероятно изменението на климата да засегне последователно всички болести и области и също така ще взаимодейства с други фактори, като промените в биоразнообразието, за да повлияят на риска от заболяване", обяснява проф. Джоунс.

Изменението на климата може не само да повлияе на излагането на нововъзникващи инфекции, но и на устойчивостта на хората към болестта.

"В много региони изменението на климата вероятно ще повлияе на продоволствената сигурност, бедността и други социално-икономически фактори, които влияят на уязвимостта на отделните хора и обществата към огнища на болести", добавя тя.

Според д-р Скинър нарастването на населението, промените в селското стопанство, движението на хора по света и изменението на климата са основните двигатели на появата и разпространението на болести от животните към хората. Те често са взаимосвързани, тъй като повишаването на глобалната температура и нарастването на населението могат да повлияят на селското стопанство и да насърчат миграцията, обяснява той.

Повишаващите се температури и промяната на населението могат да повлияят на използването на земята, като например принуждаването на фермерите да се преместят на по-високо място, за да търсят по-ниски температури или изсичането на горите, за да направят повече пространство за земеделие. Това от своя страна може да създаде кръстосване между хора и животни, което да доведе до огнища, казва той. Д-р Скинър дава за пример вирусът Нипа, който се разпространява от прилепи и прасета към хората.

Д-р Тили Колинс, заместник-директор на Центъра за екологична политика в Imperial College London, се съгласява, че светът може да очаква да се появят повече болести, тъй като хората посягат на останалите диви земи и гори в света.

"Това е тясно свързано с кризата на биоразнообразието, заради нашата агресивна експлоатация на природната среда, а  двете се влошават от изменението на климата", казва Колинс, обяснявайки, че моделите на миграция и увеличаването на човешката консумация, влошени от глобалното затопляне, спомагат за стимулиране на експлоатацията .

Трети пример, когато изменението на климата може да повлияе на разпространението на болестта, е, ако видове хищниците започнат да изчезват или напълно се заличат, според д-р Скинър. Това може да доведе до бум на популациите от гризачи, каза той, което увеличава вероятността те да предадат болести на хората.

Какво казват учените конкретно за маймунската шарка?

Не се знае достатъчно за това къде и как е започнало това огнище на маймунска шарка, за да се прецени степента, до която може да бъде замесена промяната на климата, обясняват те.

Д-р Джоунс казва, че въпреки че има някои доказателства, че изменението на климата е повлияло на огнища на маймунска шарка чрез промяна на разпространението на основния гостоприемник на вируса, промяната в използването на земята вероятно е имала по-голямо въздействие.

Въпреки че може да има изричен компонент на изменението на климата, вероятно предизвикан от променящите се температури, влажността и миграцията, те все още не са тествани, допълва д-р Колинс.

Рязкото нарастване на случаите на маймунска шарка може да се дължи на факта, че лекарите и лабораториите сега тестват за болестта, докато преди няколко седмици това може да не е било взето предвид, добави тя.

Аарон Бърнщайн, временен директор на Центъра за климат, здраве и глобална околна среда в Харвард казва, че всички пандемии от миналия век са започнали като пренасяне на болести от животни към хора, с изключение на холерата.

За да се предотвратят подобни преливания, д-р Бърнщайн е категоричен, че светът трябва да запази местообитанията на видовете, особено горите, да ограничи търговията с диви животни и да подобри биосигурността на добитъка. Това не само ще намали риска от пандемии, но ще помогне за борба с изменението на климата и ще спаси видовете.

Сюзън Либерман, вицепрезидент по международна политика в Обществото за опазване на дивата природа, се съгласява.

"Знаем, че ако горите бъдат защитени и опазени, обезлесяването и деградацията на горите бъдат предотвратени – ние ще се възползваме от биоразнообразието, ще помогнем за смекчаване на изменението на климата и ще намалим риска от разпространение на патогени от дивата природа върху хората", казва тя.