Защо вече няма насекоми по предното стъкло на колата?

"Като муха на предното стъкло" е песен, която още съвсем младите Depeche Mode записаха в началото на 1986 г. Насекомите, имали нещастието да попаднат на пътя на автомобилите, са добър символ на темата за мимолетността на живота, толкова любима за легендите на електронния рок. Но бъдещите им фенове може и да не схванат за какво става дума. Все повече хора забелязват, че в последните години броят на размазаните мушици и бръмбари по стъклото на колата им е намалял драстично. А напоследък се понатрупаха и научни доказателства за това явление, популярно като "феномена на предното стъкло", пише Automedia.bg.
            
Първите коментари за намаляващите насекоми се появиха в началото на миналото десетилетие, но първоначално учените ги отхвърляха с презрение като псевдонаука. Някои пък признаха, че по стъклата на колите действително има по-малко буболечки, но измислиха рационални обяснения: просто лоша година или пък промени при автомобилите, които са станали по-аеродинамични и затова избиват по-малко насекоми по пътя си.

Проблемът е, че насекомите не са най-привлекателната част от земната фауна. По-чаровните животни като големите котки, делфините, слоновете и дори акулите се радват на голям интерес и съответно на достатъчно финансиране за изследвания. Докато насекомите, макар да съставляват около 90% от всички форми на живот на Земята, остават в сянка. Затова и при първите доклади за "феномена на предното стъкло" науката нямаше кой знае какви данни, на които да стъпи. Но в последните години това се промени.
        
През 2004 г. Кралското дружество за защита на птиците във Великобритания помоли 40 000 шофьори да прикрепят лепкав PVC филм към регистрационните си номера. И установиха, че средно веднъж на 8 км в номера се удря насекомо. Нямаше по-стари данни, с които тези да бъдат сравнени. Но през 2019 г. Тръстът за защита на живата природа на графство Кент повтори експеримента в същите мащаби и установи, че ударите на насекоми в автомобилите са намалели с 50%. Освен това изследването сложи точка на обясненията с подобрената аеродинамика на автомобилите - то показа, че по-новите и по-аеродинамични коли всъщност убиват повече буболечки от старите. През 2021 г. бе направено трето проучване, което показа със 74% по-малко насекоми в сравнение с 2004.

Междувременно в Германия Ентомологичното дружество в Крефелд, което обединява професионални учени и любители-ентомолози, ежегодно поставя капани в над сто природни парка в Европа, за да следи популацията на някои насекоми. През 2013 г. членовете му установиха, че в някои локации броят на уловените в капаните насекоми е спаднал с близо 78% спрямо 1989 година. Тогава повечето експерти отдадоха резултата на особено неблагоприятните условия през конкретната година. Но през 2014 г. резултатите се повториха.    
       
При някои видове спадът е още по-сериозен. Сирфидните мухи, които в България наричаме още цветарки - сещате се, приличат на оси, но са по-дребни и не жилят - са намалели с 85% - през 1989 г. в капаните са уловени 17291 цветарки от 143 различни подвида, а през 2013 г. - едва 2737, от 104 подвида. А цветарките са важен фактор за опрашването на някои ключови земеделски култури в Европа - почти толкова важен, колкото са пчелите. Изчезването на насекомите създава и други проблеми освен този с опрашването на растенията. Много от тези насекоми са основна храна на птици и земноводни - и ако данните от Крефелд са верни, три четвърти от тази храна са изчезнали. Много насекоми играят и друга роля - ограничават безконтролното размножаване на различни паразитни видове.
    
За тревожното намаляване на пчелите се знае отдавна. Ако имате спомени от 70-те или 80-те години, може също да сравните количеството майски бръмбари или светулки, които срещахме тогава, с днешното. Наличието на проблем е очевидно. Но какви са причините? Никой не знае със сигурност. Светлинното замърсяване от градовете ни обърква ритъма на нощните насекоми и пречи на размножаването им. Разширяването на обработваемата земя за сметка на дивата е друго от възможните обяснения. Както и широкото използване на инсектициди - и дори на пестициди. Много учени обвиняват за проблема с пчелите т. нар. неоникотиноидни пестициди, широко използвани напоследък. Появили се за пръв път през 80-те години, първоначално те бяха на почит като по-безопасни, защото се полагат директно в корените, а не се пръскат. Но понеже са разтворими във вода, неоникотиноидите лесно напускат нивите, където са приложени, и достигат до естествения хабитат на насекомите. Вече е сигурно, че те влияят върху способността на пчелите да се ориентират и да общуват помежду си. Как влияят върху останалите насекоми, все още никой не си е дал труд да проучи. Може би ако ставаше дума за акули или лъвове, нещата щяха да стоят по друг начин.