Една мутация ни дели от това птичият грип да доведе до нова пандемия

Локдаунът е ужасно преживяване, но за щастие вече е в миналото. Освен ако не сте домашна птица във Великобритания. От 7 ноември британска директива разпорежда на всички фермери да държат птиците си в затворени помещения като част от строгите мерки за спиране на разпространението на птичия грип, или вируса H5N1. Тази мярка има за цел да се избегне заразяването на домашните птици от дивите птици и ще доведе до вкарването на десетки милиони пилета, патици, гъски и пуйки вътре в обозримо бъдеще. Станахме свидетели и на засегнати островни птици, което доведе до спиране на човешките посещения на остров Мей в Шотландия за пет седмици, наред с други мерки.

Птичият грип е известен като една от най-заразните болести: числото R, което често се обсъждаше за разпространението на Ковид-19, може да достигне до 100 за птичия грип, което означава, че една птица може да зарази цели 100 други. А през последните няколко месеца се наблюдава експоненциално разпространение на вируса, като Великобритания и Европа са особено силно засегнати. Лабораторията в Съри, която изследва проби, твърди, че през последните три месеца случаите са се увеличили с 600 %, пише за в. "Гардиън" проф. Деви Сридхар.

Защо това огнище предизвиква безпокойство не само сред учените, но и сред птицевъдите и държавните служители? Понастоящем огнищата на птичи грип при хората са ограничени, тъй като вирусът не се разпространява лесно между нас. Но това е бомба със закъснител. Възможна е мутация, която да накара този вирус да циркулира по-лесно между хората. Това би променило ситуацията и би повишило значително риска за хората. Колкото повече са шансовете вирусът да попадне в човек и да мутира, толкова по-вероятно е да се появи опасен щам, който да предизвика следващата пандемия.

Макар че хората са били заразявани от птици, обикновено става дума за работници в птицеферми и за хора, които са били в близък контакт със заразени птици, но дори и тези случаи са редки. Пример за това на 3 ноември двама работници от ферма в Испания са дали положителен тест; това е второто известно заразяване на хора в Европа от 2003 г. насам. Заразяването обикновено става при работа с болни или мъртви птици.

Заразените птици имат грипен вирус в слюнката, кръвта, слузта и изпражненията си, а хората могат да се заразят, ако попаднат на този вирус в очите, носа или устата, или вдишат капчици в близко разстояние (не можете да се заразите с птичи грип, като ядете напълно сготвени домашни птици или яйца). И този вирус не е лек. Смята се, че процентът на смъртност при хората е висок: според оценките на Световната здравна организация той е около 60 % за H5N1. Понастоящем не разполагаме с ваксина, която да използваме при хората, нито пък ваксината срещу сезонния грип действа срещу птичия грип.

Но докато вероятността от предаване на вируса на хора е бъдеща тревога, в момента вирусът засяга поминъка на хората и фермите и излага на опасност стотици милиони домашни и диви птици. Епидемиите при пилетата могат да доведат до смъртта на цялото местно население; при други птици, като патици и гъски, заболяването често протича леко или дори безсимптомно. Патиците дори са наричани "троянски коне" на вируса, тъй като са способни да го пренасят и да заразяват други хора, а самите те да останат незасегнати.

Птичият грип е силно заразен и представлява висок риск за пилетата и пуйките. В резултат на това, ако тестът за птичи грип в дадена ферма е положителен, цялото стадо се умъртвява. Това може да доведе до загуба на стотици хиляди до милиони лири и да доведе до огромно натоварване на птицефермите. Това се отразява и на цената и наличността на пуйки и пилета по време на Деня на благодарността и Коледа. И, разбира се, това е огромна загуба на птичи живот.

Същността на проблема се състои в начина, по който отглеждаме и третираме животните, както и във взаимодействието им с хората. Птиците често се отглеждат в трудни условия, където са натъпкани в тесни помещения и болестите лесно преминават през тях. Някои експерти смятат, че този по-заразен щам се е развил в индустриална заводска среда, където животните се държат в тесни помещения и вирусите имат възможност да циркулират и мутират.

И това не е проблем само на птичия грип, а и на други инфекциозни заболявания. На места като Китай и Индия антибиотиците се дават свободно на животните, за да се предотвратят инфекциите (особено в индустриалното животновъдство) и за да станат те възможно най-големи. Проучване сред фермери, отглеждащи пилета в Китай, установи, че всички те използват антибиотици. Основанието за това е евтиното и бързо месо, което да задоволи нарастващото търсене в развиващите се икономики.

Но това създава свои собствени проблеми. Храненето на животни с антибиотици може да доведе до появата на резистентни бактериални щамове, а след това и до заразяване на хора, като например фермери, с резистентни на антибиотици инфекции. След това те се разпространяват сред хората и намаляват ефективността на едно от най-мощните лекарства в съвременната медицина. Благодарение на антибиотиците химиотерапията, инфекциите и операциите от всякакъв вид са станали по-безопасни. Ако лекарствата не подействат, тези процедури стават високорискови и животозастрашаващи, каквито са били в ерата преди антибиотиците. И както научихме, достатъчно е един човек да се качи на самолет с ново инфекциозно заболяване, за да се превърне то скоро в проблем за всички останали по света.

Основните заплахи от инфекциозни болести при хората обикновено идват от животните: спомнете си за Sars-CoV-2, Sars, Mers, Ebola ... списъкът продължава. В животинското царство циркулират повече от един милион вируса и би било глупаво да се опитаме да спрем тази циркулация. Но можем да ограничим шансовете им да попаднат сред хората и да ограничим циркулацията им сред домашните животни. За целта е необходимо да се подходи сериозно към взаимодействието между животните и човека и да се знае, че макар сега това да е сериозен проблем за икономиката, хуманното отношение към животните и земеделието, ситуацията да се влоши още повече е само на една мутация разстояние.

Проф. Деви Сридхар е ръководител на катедрата по глобално обществено здраве в Единбургския университет.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.