Може ли Путин да използва оправданията на Америка за пускането на ядрена бомба?

Използването на ядрени оръжия в Хирошима и Нагасаки едва ли е празнична тема. Но като се има предвид, че в неотдавнашните си разговори с президента на Франция Еманюел Макрон руският държавен глава Владимир Путин е споменал Хирошима като прецедент, който би могъл да използва, за да оправдае употребата на ядрени оръжия в Украйна, изглежда, че е подходящ момент за оценка на темата. И това е особено актуално, когато аргументите за това, че Америка е използвала бомбата срещу Япония, са все по-често подложени на атаки, пишат от Dir.bg.

Дебатът за използването на ядрени оръжия в Хирошима и Нагасаки все повече се печели от американските историци ревизионисти. През 1945 г. 85 % от американците смятат, че използването на тези атомни бомби е било оправдано. Шестдесет години по-късно тази подкрепа е спаднала до 57%. През 2020 г. проучване на YouGov America показа, че 52 процента от младите американци смятат, че Съединените щати трябва да се извинят на Япония. В наше време може би не е изненадващо, че мнението се е обърнало враждебно към американската употреба на атомната бомба и че тя се смята за неморална и империалистическа.

След войната "традиционната" причина за хвърлянето на атомната бомба - прекратяването на войната и спасяването на живота на американците - е подложена на силни атаки от страна на либерални и нови леви историци от 60-те и 70-те години като Гар Алперовиц, Бартън Бърнстийн, Мартин Шервин и Кай Бърд. Към тези историци-ревизионисти в кампанията си за дискредитиране на мотивите на президента Труман да хвърли атомната бомба се присъединяват и антикапиталистически коментатори като Ноам Чомски и Габриел Колко.

През последните години към тях се присъединиха и британски аналитици като левия говорител професор Антъни Грейлинг. Изтъкнатият военен историк професор Ричард Овъри, редактор на Оксфордската илюстрована история на Втората световна война (и мой бивш ръководител в Кеймбридж), също стигна до заключението, че хвърлянето на атомната бомба е било "неморално и ненужно". В основата на ревизионистичния аргумент е, че Япония вече е била победена.

Наистина, тя беше победена, но Япония все още се сражаваше. Последният реален шанс на Япония да удържи съюзническите сили е загубен след съкрушителни морски поражения в битката във Филипинско море през юни 1944 г. и през октомври в битката при залива Лейте - едно от най-големите морски сражения в историята.

След това Съединените щати приемат, че могат с бомбардировки да принудят Япония да се предаде. Това започва с голямо въздушно нападение на Токио на 6 март 1945 г.; за една нощ около 100 000 души загиват в големите пожари, които обхващат града. Хората, които скочили в река Сумида, за да се охладят, се сварили до смърт. Била ли е смъртта от атомна бомба по-страшна от тази?

За няколко месеца американският самолет B-29 Superfortress бомбардира около 70 японски града, загиват 126 000 души. Към август 1945 г. най-големите японски градове са изгорени средно на 40 %. Тринадесет милиона японци са останали без дом. Въпреки необикновените страдания на своя народ, нито император Хирохито, който е по-скоро абсолютен, отколкото конституционен монарх, нито неговите военни лидери полагат сериозни усилия за капитулация.

Проблемът е, че Япония не е нормален враг. Японската военна машина се е превърнала в култ към смъртта, чийто бог е императорът. След свалянето на шогуната и възстановяването на императора през 1869 г., Конституцията Мейджи, обнародвана през 1889 г., извежда императора като божество на централно място. Тя го определя като "свещен и неприкосновен", "глава на империята", върховен главнокомандващ на въоръжените сили и притежател на всички суверенни правомощия.

През 1882 г. "Императорският рескрипт към войниците и моряците" принуждава новобранците да научат наизуст 2700 йероглифа към императора, които се позовават на завета "дългът е по-тежък от планина, смъртта е по-лека от перо". През следващите години императорският рескрипт заляга в основата на японската военна служба, като в извратена форма акцентира върху воинския дух на Бушидо с неговия акцент върху триумфа честта над смъртта.

Култът към смъртта в японската армия е отразен в данните за загубите. В сравнение с 25-те процента жертви в американската армия, смъртността в японската армия е над 90 %. В известните битки при островите Тавара и Иводжима смъртността е над 99 %. На фона на този фанатизъм Потсдамската декларация, връчена от съюзниците на Япония на 26 юли 1945 г., в която се посочва, че ако Япония не се предаде, ще бъде изправена пред "незабавно и пълно унищожение", е пренебрегната. За японските войници и много от цивилните граждани смъртта е за предпочитане пред капитулацията.

Въпреки че пилотите камикадзе се превръщат в най-известния символ на японския култ към смъртта, те не са изключения, а норма в японското поведение по време на войната. Броят на убитите в битките от страна на Япония е изключителен. В битката при Ел Аламейн германците губят 9 000 души от общо 116 000; в битката при Имфал японската армия губи 70 000 войници от общо 100 000 души, започнали битката.

Разбира се, японският култ към смъртта не се отнася само за собствените им войници. Японците се отнасят с пленниците с варварска жестокост. Смъртността на британските и американските военнопленници е над 25% в японските лагери в сравнение със само 4% в германските лагери. Индийските войници, които са най-голямата група затворници в японските лагери, страдат от поразителна 50-процентна смъртност - може би не е изненадващо, тъй като понякога са използвани като учебни мишени.

В архивите, съхранявани в Нагасаки, открих, че затворниците в лагерите в Япония, предимно млади мъже, умират с изумителна честота.

Медицинските експерименти, извършвани върху затворници в блок 731 в Харбин, Манджурия, по жестокост не отстъпват на тези в Аушвиц.

Ревизионистите често изтъкват мирния подход на Япония към Съветския съюз. Но условията на японското правителство - запазване на имперската система, никаква окупация и никакви съдебни процеси за военни престъпления - са очевидно неприемливи за съюзниците. Предложението на Япония е далеч от "безусловната капитулация", поискана от Рузвелт и Чърчил на конференцията в Казабланка през януари 1944 г.

В крайна сметка хвърлянето на атомната бомба е последната надежда на Америка да сложи край на войната, без да се налага провеждането на операция "Даунфол" - пълномащабно нахлуване в Япония. На японските територии в очакване са 2,5 милиона войници, както и 28 милиона въоръжени цивилни граждани. На разположение има около 12 000 пилоти камикадзе и над 1000 катера за самоубийствени атаки. Изхождайки от съотношението на успеваемост 1:9, постигнато в битката при Окинава, в случай на инвазия, самоубийствените атаки биха потопили поне 250 съюзнически кораба.

Физикът от Калифорнийския технологичен институт и Масачузетския технологичен институт, по-късно носител на Нобелова награда, д-р Уилям Шокли, който работи като експерт-консултант в кабинета на военния министър, оценява потенциалните загуби на съюзниците при подобна операция на 1,7 до 4 милиона души, сред тях 800 000 убити. Оценките за жертвите сред японското цивилно население достигат до 5 милиона.

Психологическите аспекти на японския култ към смъртта по време на войната са почти изцяло игнорирани от историците ревизионисти. Япония е общество, в което военният министър, генерал Анами, може, без да изглежда смешен, да предложи на заседанието на Военния съвет след атомната бомбардировка на 9 август 1945 г.: "Не би ли било чудно цялата нация да бъде унищожена като красиво цвете". По същия начин адмирал Такиджиро Ониши, главният архитект на японската стратегия за камикадзе, заявява, че "Победата ще бъде наша, ако сме готови да пожертваме 20 милиона японски живота в специална атака [т.е. камикадзе]". Затова се получава така, че единствено атомната бомба можеше да сложи край на войната без пълномащабно нахлуване в Япония.

Като изключим култа към смъртта, всички ревизионисти пренебрегват съществуващите реалности и задълженията при вземането на политически решения в една прозрачна демократична система. Всъщност президентът Труман не би могъл да оправдае отказа от използванета на атомната бомба, предвид фидуциарното му задължение да защитава живота на гражданите на САЩ, съчетано с това, което е знаел за човешката цена при пълномащабно нахлуване в Япония.

Путин няма да има същите оправдания, ако реши да използва ядрената си опция.