Как 12 месеца на война се отразиха на НАТО?

През изминалия уикенд в препълнените заседателни зали и коридори на мюнхенския хотел Bayerischer Hof съюзниците, докато си ръкопляскаха, прокараха програма с такава насочена към бъдещето решителност, каквато НАТО отдавна се опитва да покаже, но също толкова често се затруднява да постигне. Те обещаха повече помощ за Украйна и преработиха плановете си за собствена колективна отбрана.

Два дни по-късно в Москва Владимир Путин стоеше сам и произнасяше поредната си реч, изпълнена с гняв и национализъм, като правеше паузи само за да позволи на аудиторията си от мрачни правителствени функционери да се изправи на крака в поредица от задължителни овации в студената като пещера зала.

След като войната в Украйна вече навърши една година и няма път към мира, новообединената НАТО е на път да вземе серия от сеизмични решения, които ще променят начина, по който се защитава и ще принудят по-мудните членове на алианса към действия.

Решенията пред НАТО ще поставят алианса, който защитава 1 млрд. души на пътя на една от най-мащабните трансформации в 74-годишната му история. Плановете, които ще бъдат утвърдени на срещата на върха в Литва това лято, обещават да променят всичко - от годишните бюджети на съюзниците до разполагането на нови войски и интегрирането на отбранителната индустрия в Европа.

Целта е да се изгради съюз, на който Путин не би се осмелил да се противопостави пряко.

И все пак най-голямото препятствие може да се окаже самият алианс - тромава съвкупност от каращи се държави с провинциални интереси и бюрокрация, която често обещава много повече, отколкото изпълнява. Сега алиансът трябва да се възползва от импулса на изминалата година, за да пресече бюрокрацията и да подобри стратегиите за военни доставки в мирно време, за да посрещне непредсказуемата и вероятно все по-войнствена Русия.

Това е "огромно начинание", каза Бенедета Берти, ръководител на отдела за планиране на политиката в офиса на генералния секретар на НАТО. Групата е прекарала "десетилетия в съсредоточаване на вниманието ни другаде", каза тя. Тероризмът, имиграцията - всичко това е имало приоритет пред Русия. "Това наистина е доста значима историческа промяна за алианса", каза тя.

Засега отделните държави дават правилните сигнали. Доказателството обаче ще дойде по-късно тази година, когато от тях ще се поиска да развържат кесиите си, а на оръжейните фирми ще бъдат представени планове за партньорство със съперници.

"Украйна трябва да спечели", заяви адмирал Роб Бауер, ръководител на военния комитет на НАТО в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността. "Защото амбициите на Русия са много по-големи от победа над Украйна".

Най-високопоставеният военен лидер на НАТО ще представи нов план за това как алиансът ще разположи повече войски и оборудване на източния фронт. Генерал Крис Каволи, върховен командващ на съюзническите сили в Европа, ще разкрие и как личният състав на целия алианс ще бъде призован да помогне в кратки срокове. Промените ще са като "реинженеринг" на начина, по който се защитава Европа, заяви един от високопоставените служители на НАТО.

Плановете ще се отнасят до географски региони, като НАТО ще поиска от държавите да поемат отговорност за различни области на сигурността - от космическите до сухопътните и морските сили. "Съюзниците ще знаят още по-ясно каква ще бъде тяхната работа в защитата на Европа", каза служителят.

Лидерите на НАТО обещаха да засилят отбраната на източния фланг на алианса и да подготвят 300 000 военнослужещи, които да се притекат на помощ на съюзниците в кратки срокове, ако възникне необходимост. В рамките на сегашните сили за бързо реагиране на НАТО алиансът може да предостави 40 000 войници за по-малко от 15 дни. При новия модел на силите 100 000 военнослужещи ще могат да бъдат активирани до 10 дни, а други 200 000 ще бъдат готови да се включат до 30 дни.

Стремежите на НАТО се различават от предишния фокус върху краткосрочното управление на кризи. По същество алиансът "върви в друга посока и се фокусира повече върху колективната сигурност, възпирането и отбраната", заяви друг висш служител в НАТО.

Основното предизвикателство сега е следното: да накара въоръжените сили на всички страни да си сътрудничат. Държави като Германия, която от години не финансира достатъчно програмите си за военна модернизация, вероятно ще се затруднят да наберат скорост. Швеция и Финландия, които са на прага на присъединяването си към НАТО, работят за интегриране на своите сили в алианса.

"НАТО се нуждае от възможността да увеличи скоростта, да постави големи формирования на терен - много по-големи, отколкото досега", казва Бастиан Гигерих, директор на отдела за отбранителни и военни анализи и Международния институт за стратегически изследвания.

Идеологическа пропаст между Изтока и Запада все още личи в НАТО. Страните от източния фронт на алианса отдавна са разочаровани от по-бавния темп на промяна, който мнозина в Западна Европа и Съединените щати препоръчват - дори след нахлуването на Русия в Украйна.

Миналата седмица Байдън пристигна във Варшава, за да произнесе важна реч, която помогна да се намали част от напрежението „изток-запад”.

"Започнахме да се променяме, а западните партньори действаха бавно", заяви генералът от полските въоръжени сили Ражмунд Анджейчак по време на посещение във Вашингтон този месец.

Миналото лято НАТО обяви Русия за пряка заплаха - значителна промяна в сравнение с усилията за изграждане на партньорство с Москва след края на Студената война. Въпреки това източният фронт на НАТО, който е на близко разстояние от Русия, моли западните си съседи да действат по-бързо, за да помогнат за запълване на празнините по периферията на алианса и да подкрепят плановете за развитие.

Важно е "да се фиксират слотовете - кои държави какво ще доставят", заяви естонският външен министър Урмас Рейнсалу, като добави, че се надява САЩ "да вземат значително участие". Длъжностни лица и експерти са съгласни, че тези промени са необходими в дългосрочен план.

"Ако Украйна успее да спечели, тогава Украйна, Европа и НАТО ще имат на прага си една много недоволна Русия, която се превъоръжава, мобилизира се и е готова да атакува отново", каза Шон Монаган, гостуващ сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания. "Ако Украйна загуби и Русия спечели, Западът ще има една окуражена Русия на прага си - така че и в двата случая НАТО има голям проблем с Русия", допълни той.

Бързането за превъоръжаване на целия континент, при което залежали оръжия и оборудване се насочват към Украйна беше толкова внезапно, колкото и самата война. След като години наред бюджетите за отбрана не бяха увеличавани, а оборудването от съветската епоха се намираше в складове на източния фронт, призивите за повече пари и повече западно оборудване заплашват да претоварят оръжейните фирми, които нямат капацитет да изпълнят тези поръчки в близко бъдеще. Това би могло да доведе до криза в готовността за боеприпасите, танкове, бойните машини на пехотата и противотанковите системи.

Всъщност НАТО призна този проблем още преди десетилетие, но нямаше възможност да направи много по въпроса. Първият опит да се подтикнат държавите членки да се отърсят от застоя след Студената война започна бавно в годините преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна миналата година.

След като Москва превзе Крим и части от Донбас през 2014 г., алиансът подписа "Уелското споразумение" за изразходване на 2% от БВП за отбрана до 2024 г. Огромното мнозинство от страните вежливо пренебрегнаха това, което даде на тогавашния президент Доналд Тръмп основание да призове Европа да се активизира и да спре да разчита на Вашингтон като чадър за сигурност.

Но нищо не привлече вниманието така, както опасността и гледката на руските танкове, които се движеха към Киев, докато Путин говореше за разпада на Запада. Това накара Европа да действа. За поддържането на доставките на оръжия и боеприпаси за Украйна, ще е необходима не само волята на отделните правителства, но и задълбочено сътрудничество между отбранителните индустрии в Европа и Северна Америка. Тези ангажименти все още са в процес на изпълнение.

Говоренето, разбира се, е едно нещо. По традиция НАТО и ЕС умеят да обещават промени, да създават комитети и работни групи за осъществяването им, но след това се оказва, че те затъват във вътрешната политика и в борбата между големите в съюза. Но този път има усещане, че нещата трябва да се задвижат, че западните страни не могат да оставят Путин да сбъдне големия си залог - че историята ще се повтори и че Европа и САЩ ще бъдат сковани от невъзможността да се споразумеят.

"Хората трябва да са наясно, че това е дълга борба. Те също така трябва да са брутално наясно, че това е война", каза високопоставен служител на НАТО. "Това не е криза. Това не е някакъв малък инцидент някъде, който може да бъде овладян. Това е тотална война. И в момента политиците в цяла Европа и в целия алианс се отнасят към нея по този начин, което е абсолютно уместно".

Материалът е на Пол Маклиъри и Лили Байер за „Политико”