Паметникът на Червената армия във Виена – руският войник е свалил оръжие

На мнозина е известно, че на централен площад в австрийската столица се издига "Паметникът на героите на Червената армия", но вероятно са малко онези, които са запознати с фактите около създаването и историята на монумента, построен в памет на загиналите в битката за Виена близо 17 000 войници на Червената армия. Например, че той е първият строеж във Втората австрийска република.

"Това е в идеологически и в интерпретационен смисъл много разнопосочна структура", пише в публикацията си "Руснаците във Виена" журналистът Ерих Клайн, познавач на историята от онези години. Този паметник въплъщава победата над и освобождението от националсоциализма, от друга страна обаче отразява и обладаните от страх спомени от времето на окупацията, се казва в пространен материал на списание, печатен орган на Виенския музей.

Още преди да завземе Виена, Червената армия планира да изгради паметник. За място е избран площадът "Шварценберг" - 450-метров площад, на който стои паметникът на фелдмаршал Шварценберг, водил заедно с руския цар успешна битка срещу Наполеон, което създава връзка с руската военна история. В дъното на площада, който от 1946 г. до 1956 г. е преименуван на "Сталин",  е бароковата сграда на двореца "Шварценберг" - красив фон на руския паметник.

През май 1945 година започват строителните работи под ръководството на военния инженер М. Шенфелд, архитекта С. Г. Яковлев и скулптора М. А. Интисарян. Още в окопите Интисарян моделира скулптурите, но поради липса на глина използва за статуята на войника шише, хляб и сланина, се казва в  историческия материал.  

Петнадесеттонната фигура с височина 12 метра е излята във Виена от бронз, складиран в леярната за поръчки на Вермахта. В рекордно темпо, за малко повече от три месеца паметникът е построен от австрийски работници и военнопленници. Като престижен обект той е трябвало да демонстрира съветската организация и способност още преди съюзническите войски да влязат в града, да впечатли и съюзници, и победени, коментира статията.

В сравнение с по-късните съветски паметници виенският "социалистическо-реалистичен куриоз", както го нарича Ерих Клайн, е доста скромен, такова е мнението на архитектурния теоретик Ян Табор, според когото паметникът е уникален "по своята фина интелектуална концепция".

Руският войник е свалил оръжие и щит, така че паметникът на победата може да се тълкува и като паметник на мира, но преди  всичко се разбира като паметник на освобождението, свързан с подразбиращата се като освободителка, а не като завоевателка Червена армия.

Но точно обратното записва в своя дневник през юни 1945 година дипломатът Йозеф Шьонер: "Населението вече го нарича с насмешка "паметник на незнайния мародер". Известни са и  други подигравателни определения като "грахов паметник" или "грахов принц",  тъй като през май 1945 година по нареждане на Сталин пристигат тонове грах - помощ за гладуващото население. Но най-често хората го наричат "паметник на руснаците", въпреки че Червената армия е съставена от войници от всички нации на Съветския съюз.

След разпадането на Съветския съюз в Австрия се появяват отделни дискусии за премахване на този "сталинистки паметник", но те бързо заглъхват. Причината за това е, Австрия е задължена да пази и поддържа този и други подобни паметници по силата на параграф от Държавния договор, с който през май 1955 година се обявява нейната независимост.

Австрийската страна изпълнява това свое задължение и тъй като периодично паметникът е обект на вандалски актове, са поставени наблюдателни камери, които да предотвратяват подобни постъпки. Въпреки това паметникът нееднократно е заливан с черна или червена боя. След нападението на Русия над Украйна  стената на двореца Шварценберг, намираща се непосредствено зад монумента, беше боядисана в цветовете на украинското знаме по лична инициатива на собственика на двореца  Йоханес Шварценберг и понеже тя не е част от паметника, а от двореца, остана непокътната.  
(Специално за БТА от Цветана Делибалтова)