НАТО във Вилнюс - за Украйна, източния фланг, разходите за отбрана

Лидерите на тридесетте и една държави членки на НАТО се срещат във Вилнюс днес и утре, за да обсъдят широк спектър от теми - от разногласията по отношение на кандидатурата за членство на Украйна през присъединяването на Швеция до увеличаването на запасите от боеприпаси и преразглеждането на отбранителните планове за източния фланг.

Това ще бъде четвъртата среща на върха на НАТО след нахлуването на Русия в Украйна, като първата се проведе виртуално на 25 февруари 2022 г., само един ден след нападението, последвана от форуми в Брюксел и в Мадрид.

Министър-председателят акад. Николай Денков ще ръководи българската делегация, в която участват още министърът на отбраната Тодор Тагарев, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и заместник-министърът на външните работи Тихомир Стойчев.

В рамките на форума ще бъдат проведени заседания във формат съюзници, както и в партньорски формат с участието на държавните глави и правителствени ръководители на азиатско-тихоокеанските партньори Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея и на председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия. Програмата предвижда провеждането на първото заседание на Съвета НАТО-Украйна, както и неформални заседания на министрите на външните работи и на министрите на отбраната.

ЧЛЕНСТВО НА УКРАЙНА

Срещата на върха изглежда ще бъде доминирана от това как НАТО ще определи бъдещите си отношения с Украйна, на фона на многократните призиви на президента Володимир Зеленски Киев да получи покана за членство в алианса във Вилнюс.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Киев няма да стане член, докато продължава войната, и че на срещата на върха няма да бъде отправена официална покана.

Въпреки това съюзниците са разделени по въпроса колко бързо трябва да се позволи на Украйна да се присъедини след края на бойните действия. Докато източноевропейските страни казват, че на Киев трябва да бъде предложена пътна карта, САЩ и Германия са предпазливи по отношение на всяка стъпка, която може да приближи алианса към война с Русия.

Основната цел на двудневната среща на високо равнище, в която участват лидерите на трийсетте и една държави членки на Северноатлантическия съюз, е да се изпрати силно послание за подкрепа на Украйна, малко повече от 500 дни след началото на руската инвазия.

По деликатния въпрос за членството на Украйна алиансът обяви, че ще отмени Плана за действие за членство - своеобразно преддверие към алианса, в което се поставят определен брой цели за реформи, предава Франс прес.

В продължение на месеци Белият дом обяснява, че членството на Украйна не може да се предвиди в краткосрочен план и че е за предпочитане да се съсредоточи върху дългосрочни механизми за военна помощ. "Процесът на присъединяване към НАТО отнема време", изтъкна президентът на САЩ Джо Байдън в интервю за Си Ен Ен, преди да отлети за Лондон, където вчера се срещна с министър-председателя Риши Сунак и крал Чарлз Трети.

КАНДИДАТУРАТА НА ШВЕЦИЯ

Швеция ще стане 32-рият член на НАТО, стана ясно късно снощи, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган даде зелена светлина на скандинавската държава.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че президентът Ердоган се е съгласил да изпрати протокола за присъединяване на Швеция към НАТО на турския парламент "възможно най-скоро" и да съдейства той да бъде одобрен, предава Асошиейтед прес.

Столтенберг направи това изявление след разговори с Ердоган и шведския министър-председател Улф Кристершон в навечерието на срещата на върха на НАТО в Литва. От миналата година присъединяването на Швеция към НАТО се бави поради възражения от страна на Турция.

"Това е исторически ден, защото имаме ясен ангажимент от страна на Турция да представи документите за ратификация на Великото национално събрание и да работи със събранието, за да осигури ратификацията", заяви Столтенберг пред репортери.

По-рано вчера, когато НАТО се надяваше да демонстрира публично единство в подкрепата си за Украйна повече от 500 дни след началото на войната, Ердоган заяви, че ще блокира пътя на Швеция, ако европейските членове на военната организация не "проправят пътя" на Турция към най-големия търговски блок в света.

Изненадващото му изявление внесе нова несигурност в кандидатурата на Швеция да стане 32-рият член на алианса. Турция първоначално блокира влизането ѝ, тъй като Ердоган смята, че Швеция е твърде снизходителна към кюрдските бойци и други групи, които той смята за заплаха за сигурността.

УКРЕПВАНЕ НА ИЗТОЧНИЯ ФЛАНГ НА НАТО

Лидерите ще одобрят първите отбранителни планове на алианса от времето на Студената война насам, в които подробно се описва как НАТО ще реагира на руско нападение. Възобновяването на т.нар. регионални планове означава фундаментална промяна, посочва Ройтерс. С плановете алиансът също така дава насоки на държавите как да модернизират своите сили и логистика.

В продължение на десетилетия НАТО не виждаше нужда от мащабни отбранителни планове, но след като най-кръвопролитната война в Европа от 1945 г. насам бушува точно отвъд границите ѝ в Украйна, сега организацията предупреждава, че трябва да разполага с всички планове много преди да избухне конфликт с равностоен противник като Москва.

НАТО също така ще повиши целите за складиране на боеприпаси, докато Киев изразходва снарядите много по-бързо, отколкото западните държави могат да ги произведат.

В момента около 40 000 военнослужещи са в готовност от Естония на север до Румъния на Черно море. Около 100 самолета се вдигат в небето всеки ден, а 27 военни кораба действат в Балтийско и Средиземно море. Този брой предстои да се увеличи. Съгласно новите планове за отбрана НАТО има за цел да разполага с до 300 000 военнослужещи, които в рамките на 30 дни да бъдат прехвърлени на източния фланг, предава Асошиейтед прес.

РАЗХОДИ ЗА ОТБРАНА

Това е постоянно актуален въпрос. САЩ редовно упрекват съюзниците си, че не отделят достатъчно средства за отбрана. При положение, че в Украйна се наливат пари, оръжия и боеприпаси, необходимостта от увеличаване на националните военни бюджети е несъмнена.

През 2014 г. съюзниците се споразумяха да преминат към изразходване на 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана в рамките на едно десетилетие. Крайният срок, 2024 г., наближава.

Във Вилнюс лидерите ще се споразумеят да превърнат 2-та процента в долна граница - т.е. в най-малкия размер на разходите - а не в таван, допълва АП.
(Спец. пратеник на БТА Любомир Мартинов)