Какви са възможните ходове на Израел срещу Хамас?

Докато хиляди ракети се изсипват върху Израел, осветявайки силуета на Тел Авив и други градове, сегашният приоритет на страната е да защити своите градове и военни бази от внезапните и опустошителни атаки на Хамас от ивицата Газа. Израел ще се опита да унищожи бойците, да предотврати проникването на повече хора и да заглуши ракетите и минохвъргачките, които бомбардират народа му.

Предвид мащаба на атаките на Хамас и изненадата на Израел, нито една от тези задачи няма да бъде лесна. И дори ако Израел успее, той е изправен пред труден избор какво да прави по-нататък, за да гарантира, че Хамас е отслабена и че подобни нападения няма да се повторят. Израелските лидери трябва да възстановят възпиращата сила срещу Хамас и други противници, като същевременно предотвратят разпространението на насилието на Западния бряг, защитят неотдавнашните дипломатически придобивки на страната и се справят с продължаващата криза със заложниците.

ДИЛЕМАТА В ГАЗА

Може би най-големият въпрос е какво да се прави с ивицата Газа. Откакто Хамас завзе властта в този палестински ексклав през 2007 г., Израел избягва мащабни и продължителни сухопътни операции там, въпреки призивите на израелските политици за действие по време на предишни кризи. Всъщност през 2018 г. министърът на отбраната на Израел Авигдор Либерман подаде оставка в знак на протест, когато Израел договори примирие с Хамас. Израелските военни лидери обаче с право изтъкнаха, че да се опитат да изкоренят Хамас от Ивицата Газа ще бъде трудно. Групировката има дълбоки връзки там, като управлява болници, джамии, училища и младежки групи, както и полицията.

Преди последния кръг от сражения израелските лидери можеха да твърдят, че периодичните въздушни удари и икономическият натиск държат Хамас извън равновесие и не могат да представляват сериозна заплаха за Израел. Сега този аргумент няма да има голяма тежест. Израел може да продължи да обстрелва Ивицата Газа, но това няма да помогне за разклащането на властта на Хамас. Освен това, въпреки че международното (и особено американското) мнение сега е благосклонно към Израел, всеки ден бомбардировки без сериозен отговор от страна на Хамас ще намалява международната подкрепа за операциите на израелските отбранителни сили.

В краткосрочен план Израел би могъл да постигне известни успехи срещу Хамас, като изпрати свои военни, които да окупират цялата или част от ивицата Газа. Навлизайки в нея, израелските сили ще нарушат контрола на Хамас върху населението. Те биха могли да разпитват палестинци от района, да арестуват служители на Хамас на всички нива и да получат информация по друг начин. Те биха могли също така да убият или заловят голям брой членове на Хамас от по-ниско ниво, да унищожат тунели и тайници с военни материали и да прекъснат пътищата за проникване от ивицата към Израел. Всички тези стъпки ще отслабят Хамас и ще намалят краткосрочната заплаха за Израел.

Но дори и да успее да отслаби Хамас, сухопътното нахлуване крие големи рискове. Гъстата градска местност в района представлява значително препятствие за израелските сухопътни сили и създава огромен потенциал за цивилни жертви. Кризата от 2014 г. например доведе до смъртта на 66 израелски войници, шестима израелски цивилни и доста над 2000 палестинци (предимно цивилни), въпреки че израелските сили проникнаха само на няколко километра в Ивицата Газа по време на операция "Защитно острие". Хамас също така е прокопала тунели в голяма част от територията и би могла да ги използва, за да организира внезапни нападения и да вземе още израелски войници за заложници - превръщайки настоящата политическа катастрофа в още по-голям кошмар.

Израел може също така да успее да измести влиянието на Хамас в дългосрочен план, ако намери други палестинци, които да управляват ивицата Газа. Но Израел не разполага с надежден политически партньор от палестинска страна. Махмуд Абас, лидерът на Палестинската автономия (ПА), и неговите приближени ненавиждат Хамас и жестоко ги потискат на Западния бряг, но нямат значителна политическа подкрепа сред палестинците. Широкоразпространената корупция, застаряващото и недосегаемо ръководство и дългогодишното сътрудничество с Израел дискредитираха ПА. Нещо повече, лидерите на ПА не искат да поемат властта в ивицата Газа, като се качат на израелски танкове, което би заличило и малкото националистически качества, които са им останали. Всичко това означава, че сухопътна инвазия, която сваля Хамас, ще остави Израел да управлява ивицата, принуден да се справя с трудното икономическо положение и враждебното население.

Една дълга война в ивицата Газа би била и дипломатически разрушителна за Израел. Йерусалим се стреми да нормализира отношенията си със Саудитска Арабия и се надяваше, че Рияд ще поиска само символични отстъпки по палестинския въпрос. Ръководството на Саудитска Арабия може да е предприело такъв подход, когато Палестина е била на заден план, надявайки се, че общественото мнение в собствените им страни и в по-широкия мюсюлмански свят ще се съсредоточи върху други проблеми. При бушуващото насилие обаче Саудитска Арабия не можеше да си позволи да изглежда слаба по този въпрос. Изявлението, публикувано на 7 октомври от саудитското външно министерство, предвещава увеличаване на дипломатическите проблеми, като обвинява за сегашната експлозия на насилие "продължаващата окупация на Израел, лишаването на палестинския народ от законните му права и повтарянето на системните провокации срещу неговите светини".

И все пак при всички тези проблеми израелските лидери може би все още се чувстват принудени да влязат. Мащабът на тази атака е толкова огромен, че връщането към нещо, което се доближава до предишното статукво, би изглеждало като победа за Хамас. Израелските политици имат опит в краткосрочното мислене, а народните страсти са на високи обороти.

ТИШИНА НА ЗАПАДНИЯ БРЯГ

Израел също така ще се стреми да гарантира, че Западният бряг ще остане относително спокоен, особено ако предприеме сухопътно нахлуване в Газа. Предишни израелски военни операции в ивицата предизвикаха големи демонстрации на Западния бряг. На Западния бряг вече цари смут, като се говори за избухване на трета интифада. Както през 2021 г., така и през 2022 г. територията преживя високи нива на насилие, а 2023 г. е на път да бъде още по-лоша, като досега през тази година там от израелска ръка са загинали близо 200 палестинци. Част от този ръст на насилието се дължи на слабостта на Палестинската автономия, но разширяването на израелските селища и многократните погроми, извършвани от техните жители срещу обикновените палестинци, допринесоха изключително много за ескалацията на напрежението.

Насилието, произтичащо от атаките на Хамас от Ивицата Газа, и израелският отговор допълнително подклаждат огъня. Успехът на Хамас вдъхновява и без това разгневените палестинци, като им показва, че могат да накарат Израел да плати цената. Още по-важно е, че израелският отговор ще доведе до голям брой смъртни случаи сред палестинците (по данни на палестинското министерство на здравеопазването досега са загинали около 200 души, като броят им със сигурност ще нарасне). Този нов кръг от насилие ще разпали палестинските настроения, дори ако израелците и голяма част от международната общност смятат, че Хамас е започнал конфликта.

Допълнително затрудняващ отговора на Израел е проблемът със заложниците. Никой не знае колко заложници е взела "Хамас" (и може да залови още повече, докато нейните оперативни работници са активни), но групировката твърди, че е взела "десетки". Някои от тях могат да бъдат контрабандно върнати в Газа, докато други могат да бъдат държани от палестински бойци в самия Израел. Заложниците дават на Хамас огромно влияние и представляват кошмар за израелските лидери. Въпреки че израелските сили за специални операции са висококвалифицирани, дори малки грешки могат да доведат до смъртта на много невинни хора при провалена атака. Вземането на заложници също така води до постоянна драма - "театър", както веднъж се изрази експертът по тероризъм Брайън Дженкинс - която държи проблема на първите страници на вестниците, с ужасени заложници, изплашени семейства и съчувстваща общественост, които изискват действия.

Заложниците също така усложняват военните операции. На стратегическо ниво Хамас може да заплаши живота на заложниците, ако Израел навлезе в ивицата Газа или по друг начин застраши властта на Хамас. На тактическо ниво евентуалното присъствие на израелски заложници в сгради на територията или в ръцете на бойци прави операциите много по-трудни, тъй като рискът от убийство на израелски цивилни граждани или военнослужещи ще присъства във всяка израелска военна операция.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВЪЗПИРАНЕТО

Едно от най-големите предизвикателства за Израел ще бъде как да възстанови възпирането - да убеди Хамас и други врагове, че не трябва да нападат отново Израел, защото цената, която ще платят, ще бъде твърде висока - и как да го направи по начин, който е морално приемлив и осигурява подкрепата на други държави, особено на САЩ. Израелските официални лица ще се притесняват, че един мек отговор на настоящото насилие ще насърчи Хамас да нападне отново, а също така ще се опасяват, че Хизбула, Иран и други врагове ще възприемат Израел като слаб.

Принципът на пропорционалност в международното право изисква от Израел да избягва прекомерни жертви и по друг начин да смекчи военния си отговор, за да се съсредоточи върху спирането на заплахата от Хамас. Логиката на възпирането, от друга страна, често включва непропорционални жертви от палестинска страна. Тъй като Израел е силно чувствителен към жертвите, еднаква размяна на жертви в израелските очи е загуба за страната им. Всъщност Хамас, Хизбула и други т.нар. съпротивителни групи се гордеят, че могат да дадат повече жертви от Израел, вярвайки, че еврейската държава е "паяжина", която изглежда силна отдалеч, но в действителност е крехка.

За да може възпирането да работи в дългосрочен план, Хамас се нуждае от други възможности, за да запази политическата си легитимност, която се основава на противопоставянето ѝ на Израел. Възпирането включва само възпиране на противника от враждебно действие, което той би могъл да извърши в противен случай. Но ако противникът вярва, че няма избор, възпирането е много по-трудно. На теория Израел може да даде на Хамас повече свобода да управлява ивицата Газа и да му предложи по-голяма роля в палестинската политика. Тези отстъпки обаче могат да направят Хамас още по-силен, а един гневен Израел е по-малко вероятно от всякога да е склонен да рискува./Александър Палмър, „Foreign Affairs”/БГНЕС