След ръкостисканията с Тръмп и Путин: Ким Чен Ун мисили немислимото

Пътуването, изминато от Ким Чен Ун, може да се илюстрира с две ръкостискания, разделени от пет години. Първото е с Доналд Тръмп. То се проведе в шестзвезден курортен хотел в Сингапур през юни 2018 г. Второто - с Владимир Путин, беше миналия септември на ракетна площадка в Сибир.

От разговори за ангажимент за ядрено разоръжаване със Съединените щати до доставка на оръжия за Русия - могъщите приятели може да са се променили, но севернокорейският лидер продължава да се усмихва.

На срещата на Работническата партия в края на годината в четвъртък Ким каза на своята партия да "ускори подготовката за война" на фона на "безпрецедентни" водени от САЩ действия на конфронтация. Военната ситуация на Корейския полуостров стана "екстремна", каза Ким на деветото пленарно заседание на осмия Централен комитет на управляващата Корейска работническа партия, добавяйки, че Северът ще засили връзките си с "антиимпериалистически" нации.

Тази година, каза той, беше "година на голям обрат и голяма промяна".

Обичайно е да мислим за Северна Корея като за непроменливо място, странна вкаменелост от Студената война, която е оцеляла до наши дни, но изминалата година показа способността на Ким да се приспособява към променящите се геополитически реалности и да балансира агресията с компромиса.

През последните месеци той продължи по пътя на високоскоростно военно развитие, като същевременно се приближаваше към Русия и оставаше от дясната страна на Китай. Той дори позволи малка доза политическо несъгласие в страна, известна с това, че е най-репресивната и нетолерантна в света.

Най-голямото предизвикателство беше промяната на стратегията, преследвана от южнокорейското правителство след избирането миналата година на неговия консервативен президент Юн Сук Йол. Предшественикът на Юн, либералът Мун Дже-ин, прилагаше политика на санкции, съчетана с търпелива ангажираност със Севера.

Юн и неговите съюзници в администрацията на Байдън са заели различно мнение – вместо да пренебрегнат ракетните изпитания на Северна Корея, те ги посрещнаха със собствени "демонстрации на сила", целящи да подчертаят военната непълноценност на Ким и да илюстрират ужасното последиците от прекрачването на линията в откровен конфликт.

Американски самолетоносачи, ядрени подводници и бомбардировачи с голям обсег (от вида, способен да хвърлят ядрени бомби) всички са плавали или летели близо до Южна Корея. Двете страни са провели мащабни военни учения и са извършили собствени тестове на оръжия.

Юн предупреди за превантивни удари по ракетните обекти на Северна Корея, ако изглежда, че се готвят за нападение. Той се отказа от междувоенно споразумение, целящо да намали шансовете за конфликт между двамата съперници. Всичко това допринесе значително за напрежението на полуострова и увеличи шансовете за това, което се нарича "грешна преценка" – когато едната страна предполага, че другата е на път да атакува, и тръгва първа. Но това не е имало видим възпиращ ефект върху Ким.

Политиката на Юн, която той нарича "дръзка инициатива", обещава помощ, ако Северна Корея се откаже от ядрените си оръжия. Въпреки това, общият ефект може просто да е бил да засили убеждението на Ким, че колкото по-силни са неговите военни сили, толкова в по-голяма безопасност е той.

След като събра арсенал от няколко десетки ядрени бойни глави, той прекара последните две години в тестване на набор от оръжейни системи, върху които те биха могли да бъдат изстреляни, включително крилати ракети с малък обсег, бързи и много маневрени хиперзвукови ракети и ракети, които могат да бъдат изстрелвани от влакове и подводници.

Речта на върховния лидер идва само седмица след като Северна Корея изстреля междуконтинентална балистична ракета към Японско море. Ракета, според японски източници в областта на отбраната, способна да удари навсякъде в САЩ.

През февруари, според държавните медии, Ким е ръководил тестването на нов "ядрен дрон за подводна атака", способен да отприщи "супермащабно радиоактивно цунами" върху военноморски кораби и крайбрежни пристанища.

През декември Северът извърши още един тест на своето най-тревожно оръжие - Hwasong-18, междуконтинентална балистична ракета с потенциал да пренесе ядрена бойна глава до континенталната част на САЩ. През ноември Ким успешно изстреля шпионски сателит, за да може по-добре да насочва ракетите си.

Предишните изстрелвания на сателити бяха неуспешни, но този път Ким и неговите учени получиха помощ от Ръс иански експерти, обещана по време на септемврийската му среща на върха с Путин. Не е ясно дали тяхната помощ е била решаваща или че реципрочната услуга - севернокорейските боеприпаси, предоставени на Русия - ще има голямо значение за нахлуването на Путин в Украйна. Но символиката е ясна и решителна: ако са останали някакви съмнения, ерата на ангажираност със САЩ приключи завинаги.

Вътрешно, както и в международните отношения, Ким следва твърда линия. Властите се справиха с влиянието на южнокорейската култура чрез филми и телевизионни програми, внесени контрабандно в Северна Корея в цифрови устройства. Южнокорейските стилове на реч или обличане се наказват - дезертьор наскоро описа публичната екзекуция на 22-годишен мъж за това, че слушал южнокорейска музика и я споделял с приятелите си.

След като затвори границите си по време на пандемията от COVID-19, Северът продължи да репресира дезертьорите, ограничавайки пропускателните пунктове през дългата северна граница с Китай и според съобщенията поставяйки мини, за да възпира бягащите. Но Северна Корея на Ким Чен Ун не е тази на баща му и дядо му - той продължава да ръководи промени, които някога биха били немислими.

Едната е появата на могъщи и видни жени в общество, което преди е било дълбоко патриархално. Външният министър на Ким и шефът на протокола са жени. Сестра му Ким Йо Джонг е втората най-влиятелна личност в страната. Съпругата му, Ри Сол-джу, често е виждана до него, както и малката му дъщеря, Джу-ае, която изглежда все повече и повече като наследник.

Той дори толерира появата, в незначителна форма, на политическо несъгласие. Северна Корея отдавна провежда така наречените избори, в които членовете на Корейската работническа партия не се противопоставят и са послушно избрани от всеки един избирател. Но в гласуването, проведено през ноември за местните събрания, се случи немислимото преди това: според държавните медии малка част от гласоподавателите са отхвърлили номинираните кандидати. Да мислим за това като за "реформа" би било преждевременно. Но това е индикация, че Ким осъзнава как изглежда страната му и се стреми да я представи в по-добра светлина.

Това, че Ким е изправен пред ограничения, е най-ясно от това, което не е направил, а не от това, което е направил. В началото на миналата година южнокорейските и американските разузнавателни агенции започнаха да правят уверени прогнози, че Северът е на път да извърши седми поред ядрен опит. Ким също намекна за това, като обеща "енергично да усъвършенства възпирането на ядрената война на страната".

Не се е случвало. Предположението сред наблюдателите на Северна Корея е, че това е резултат от натиск от страна на човека с най-голямо влияние върху Ким - китайския президент Си Дзинпин. Правителството на Пекин, което има властта да затвори границата, свързваща Севера с останалия свят, начерта линия, която засега не може да бъде прекрачена.

Анализът е на Ричард Лойд Пари за The Times