Идва ли работна революция? Четиридневната работна седмица може да реши проблемите в Германия

Борбата на Германия за съживяване на вялата ѝ икономика е на път да придобие експериментален характер, тъй като редица компании изпробват предимствата на по-малкото работно време.

Шестмесечна програма, която започва на 1 февруари, ще предоставя по един допълнителен почивен ден всяка седмица на стотици служители, като същевременно ще ги запазва на пълна заплата. Проучването има за цел да установи дали профсъюзите са прави, че това може да доведе не само до по-здрави и щастливи служители, но и до по-висока производителност, пише в свой материал Bloomberg TV Bulgaria.

"Абсолютно съм убеден, че инвестициите в "нова работа" се изплащат, защото повишават благосъстоянието и мотивацията, като впоследствие увеличават ефективността", казва Сьорен Фрике, съосновател на фирмата за планиране на събития Solidsense, една от 45-те компании, участващи в пилотния проект. "Четиридневната работна седмица, ако проработи, също няма да ни струва нищо в дългосрочен план."

Проектът подчертава по-широката промяна, която се наблюдава на германския пазар на труда, където липсата на квалифицирани работници оказва натиск върху компаниите да попълнят редиците си. Недостигът - в съчетание с високата инфлация - окуражава служителите в различните отрасли да търсят увеличение на заплатите и да запазят гъвкавостта и независимостта, които са придобили по време на пандемията.

Около 45 компании в Германия ще изпробват четиридневна работна седмица, за да измерят евентуалното повишаване на производителността от по-малкото часове работа.

Това се случва в момент, когато страната се бори с трудовата криза и бавната икономика.

Дисбалансът подхранва напрежението между работодателите и служителите. В момента машинистите на влакове в Германия провеждат шестдневна стачка с искане Deutsche Bahn да намали работната седмица от 38 часа на 35 часа, без да намалява заплатите. Строителният профсъюз в страната иска увеличение на заплатите с повече от 20% за много от своите 930 000 работници - ход, за който някои икономисти предупреждават, че може да предизвика инфлация.

Според проучване на браншовото лоби от миналата година половината от германските компании поне отчасти не могат да запълнят свободните работни места. Софтуерният гигант SAP SE спря да изисква университетски дипломи от кандидатите през 2022 г., а фирмата за недвижими имоти Vonovia SE нае хора от Колумбия миналата година, за да се справи с недостига.

Проблемът ще се задълбочава: очаква се до 2035 г. повече от 7 милиона души да напуснат германската работна сила, тъй като раждаемостта и имиграцията не достигат, за да заместят застаряващото население.

"Мога или да се включа и да се позиционирам като модерна компания, или да кажа, че всички трябва да работим повече и в един момент няма да има кой да работи за мен", казва Хенинг Рьопер, управляващ директор на Eurolam, базирано във Вигендорф предприятие за производство на прозорци, което също участва в програмата.

А недоволните работници имат висока цена. Според неотдавнашно проучване на Gallup ниската мотивация струва на световната икономика 8,1 трилиона евро (8,8 трилиона долара) през миналата година. Това е 9% от световния брутен вътрешен продукт.

Според базираната в Нова Зеландия организация с нестопанска цел "4 Day Week Global", която ръководи пилотния проект, служителите ще работят по-малко часове по време на експеримента при същото заплащане, но тяхната производителност ще остане стабилна или дори ще се увеличи. Освен от повишаването на производителността, компаниите се очаква да се възползват и от намаляването на скъпоструващите отсъствия, дължащи се на стрес, болести и прегаряне. Средно 21,3 дни, през които германците са били неработоспособни през 2022 г., означават загуба на зашеметяващите 207 млрд. евро добавена стойност, според Федералния институт за безопасност и здраве при работа.

Привържениците на четиридневната работна седмица твърдят също, че тя може да привлече неизползван потенциал на пазара на труда в Германия - страна, в която делът на работещите на непълно работно време е един от най-високите в ЕС, включително и сред жените, по данни на Евростат.

Въпреки че Германия има най-голямото икономическо производство в Европа, липсата на инвестиции в иновации и цифровизация възпрепятства повишаването на производителността. Според Енцо Вебер, икономист в Института за изследване на пазара на труда в Нюрнберг, без подобрения в тези области е малко вероятно германските работници да получат значително увеличение на производителността само чрез намаляване на работното време.

"Четиридневната работна седмица може да доведе до по-висока почасова производителност, но е много малко вероятно повишаването на производителността да компенсира намалените работни часове. Заедно с намаляването на работната сила това би било сериозна пречка за икономическия растеж", казва Мартин Адемер, Bloomberg Economics.

Министърът на финансите Кристиан Линднер, член на приятелски настроената към бизнеса партия "Свободни демократи", отправи по-остра критика към по-кратката работна седмица, заявявайки, че подобна стъпка би застрашила икономическия растеж и просперитета на Германия.

Но предишни експерименти в САЩ и Канада показват, че е възможно да се постигнат ползи, според 4 Day Week Global. Работниците, които са взели участие в нея, съобщават за подобрено физическо и психическо здраве, а прегарянето е намаляло. След проучванията нито една от участващите компании не планира да се върне към петдневна работна седмица.

Програма в Обединеното кралство, най-мащабната досега с 61 участващи компании, показа подобни резултати, включително 65% спад на дните на боледуване. В Португалия нивата на тревожност и проблемите със съня са намалели с около 20%. Германските компании се надяват на подобни резултати, а някои от участващите работници планират да предоставят проби от коса и данни от фитнес часовници, за да проследяват по-точно нивата на стрес

"Ако разполагам с твърде много време, ставам перфекционист, а това невинаги е необходимо", казва Ясмин Гале, дизайнер на потребителско преживяване в Solidsense. "Ако разполагате с по-малко време, пак ще получите същия резултат."

Белгия стана първата европейска държава, която през 2022 г. направи 4-дневната работна седмица по избор, въпреки че общият брой на седмичните часове трябва да остане същият като при петдневната работна седмица. Япония насърчава компаниите да предлагат по-кратка работна седмица с надеждата, че хората ще използват времето, за да харчат пари и да си отглеждат деца, което ще стимулира икономиката и застаряващото население на страната.

Ян Бюрен, съосновател на берлинската консултантска компания Intraprenör, която работи с 4 Day Week Global по пилотната програма, заяви, че постигането на тези резултати изисква гъвкавост и творчество в компаниите.

"Разбира се, това не винаги работи и също така не е за всеки", каза той. "Но просто трябва да откриете къде точно може да работи и къде не".

Още икономически новини и анализи четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria