Войната в Украйна: Битката за Часов Яр е битка за "вратата" към Донбас

Седнал в задушена кухня, украинският войник Антон беше готов за бой, за да защити Часов Яр, стратегически град за войските, които се борят за контрол над източния регион Донбас. След една година на почти замряла фронтова линия, руските сили атакуват украинска армия, бореща се с недостиг на жива сила и боеприпаси на фона на забавяне на западната помощ.

Решени да надграждат върху последните успехи, руските сили се стремят да превземат доминиращите възвишения на град Часов Яр. Градът се намира на около 20 километра западно от Бахмут, който Русия превзе миналия май след месеци на жестоки битки. „Ако руснаците превземат Часов Яр, вратата към други градове ще се отвори... така че е важно да ги блокираме там“, каза 40-годишният Антон.

От височините на Часов Яр руските сили ще могат да атакуват градове надолу по склона: първо Краматорск и след това Славянск. Двата цивилни центъра имат символична стойност за Москва: преди десетилетие проруските сепаратисти превзеха за кратко градовете в първите им сблъсъци с Киев.

Най-ожесточените битки

Украински и руски военни блогъри казаха в петък, че руските войски са достигнали покрайнините на града. Но началникът на украинската армия Александър Сирски каза в събота, че „Часов Яр остава под наш контрол, всички опити на врага да пробие селището са се провалили“. Той каза, че в града се водят едни от „най-ожесточените боеве“ срещу руските войски, които „се опитват да разбият“ отбраната му. Ръководителят на града Сергий Чаус отказа да коментира военните въпроси, но каза пред AФП, че ситуацията е станала по-опасна през последните две седмици. „Преди имаше моменти, в които се чуваше тишина в града, сега няма тишина... Има постоянен огън“, каза Чаус.

Войниците, ранени в Часов Яр, трябва да се борят за спешна помощ. Постигането на точката на стабилизиране, осигуряваща основно лечение преди евакуация, може да стане невъзможно. Последната известна стабилизационна точка наскоро беше преместена извън града от съображения за безопасност. Медик в преместеното съоръжение каза на АФП, че евакуационните екипи вече не отиват в Часов Яр, тъй като е твърде опасно. „Ако ги изкарват (ранените войници), те ги изкарват с коли“, каза 24-годишната медичка Надя. Тя каза, че е видяла ранени войници да вървят с часове, „защото не е имало друга възможност да се измъкнат от тези позиции“.

Довършват те

Току що се върнал от фронтовата линия близо до горещия град, 25-годишният Сергий каза, че ситуацията в Часов Яр е „много по-тежка сега“. Войникът от 5-та щурмова бригада с прякор Мопеда има тъмни кръгове около очите. „Много дронове започнаха да работят сега. Както Mavics, така и дронове First Person View, всички работят и денем, и нощем“, каза той. Неговият другар Егор с позивна Жигули каза, че дроновете са по-прецизни, което ги прави по-страшни от артилерията. „Дронът ще продължи да лети, докато не ви извади или падне близо до вас, за да ви осакати, докато не дойде друг“, каза 27-годишният мъж. "Първият те осакатява, вторият те довършва".

Егор каза, че руските войски използват ресурсите си по-рационално, отколкото в началото на тяхното нахлуване през 2022 г. Богдан, 21-годишен войник, се съгласи. „Учат се, научиха се, не са глупави... не е същата армия като през 2022 г.“

Руини

Но някои стратегии остават същите, казаха войници, като унищожаването на Часов Яр напомня за предишни руски битки, които изравниха градове със земята.

„Те унищожават всичко и след това седят сами в тези руини“, каза Сергий. Ръководителят на града Сергий Чаус каза, че "няма нито една непокътната сграда". Около 770 жители остават в града в сравнение с 13 000 души преди войната, каза той пред АФП.

За Сергий превземането на Часов Яр би подложило населението надолу на засилен обстрел. „Има хора, има деца (там). И докато (Часов Яр) издържа, те ще продължават да живеят там“.

На дузина километра от Часов Яр в град Константиновка, местен каза пред АФП, че се страхува от руско настъпление. Седнал на пейка пред дома си, Андрий Комаристов каза, че няма къде да отиде и трябва да помага на майка си и на възрастните си съседи. „Те ще садят картофи и ще плевят градината си във всеки случай. И няма да ходят никъде“, каза той, галейки черно куче на име Маус. "Ще седим тук до края. И ако ни ударят, ще ни ударят, това е"./БГНЕС