Към Еверест вече могат да се запътят и туристи с наднормено тегло, които се катерят бавно

За Кейти Маккей изкачването до базовия лагер на връх Еверест винаги е било мечта.

"Бях обсебена от Еверест още от дете", казва тя пред Newsweek.

Преди време Маккей чува за група, насочена към по-едрите и по-бавни туристи. Те планирали мартенско изкачване на върха и заедно с приятел веднага се възползвали от възможността да посетят най-високата планина в света.

Маккей е един от хилядите алпинисти, от начинаещи до експерти, които са извървели преходи до базовия лагер на Еверест и отвъд този пролетен сезон. През последните години видеоклипове и изображения се разпространяват в социалните медии, показващи дълги опашки за достигане на върха и боклук, изхвърлен базовия лагер под него. Но Маккей казва, че тези клипове не разказват цялата история за това какво е да изкачиш Еверест, дори без да достигаш върха.

Задръстване

Повече от 600 алпинисти са достигнали върха тази година, според отдела по туризъм на Непал.

От непалската страна на планината чуждестранните катерачи бяха подкрепяни от 900 шерпи, според Алън Арнет, известен алпинист и най-възрастният американец, изкачил К2. Наскоро отворената страна на Тибет видя още 100 чужденци и 100 помощни алпинисти.

Данните от Statista показват рязкото нарастване на успешните изкачвания на Еверест, като средно 414 алпинисти успяват да изкачат върха всяка година през последното десетилетие. Около 40 000 души годишно сега стигат до базовия лагер, койтно е на не малка надморска височина от около 17 600 фута.

Има няколко фактора, които играят роля за експлозивния растеж, сред които простият факт, че физическите изисквания на изкачването са намалели донякъде от момента, в който Едмънд Хилари за първи път покори планината преди повече от 70 години.

"Мисля, че популярността е налице, без значение кой сезон и тъй като логистиката на провеждане на пътуване до Еверест става все по-рационализирана, това направи нещата по-ефективни и честно казано по-лесни за опити, отколкото да кажем дори преди десетилетие", обяснява Райън Уотърс, собственик на Mountain Professionals, пред Newsweek.

Все пак преходът остава опасен. Осем алпинисти загинаха при изкачването този сезон, а трима остават в неизвестност. Паднаха и рекорди, като непалската алпинистка Фуньо Лама стана най-бързата жена, изкачила се на върха за 14 часа и 31 минути. Ками Рита Шерпа достигна върха за рекорден 30-и път.

Маккей каза, че хората също започват да осъзнават чрез социалните медии, че "да стигнеш до базовия лагер е пътешествие за себе си“.

"Не е нужно да изкачвате връх Еверест", споделя Маккей. "Само възможността да видя Еверест беше толкова вълнуващо преживяване."

Тъй като търсачите на приключения масово се стичат в Хималаите, Върховният съд на Непал призовава правителството да ограничи броя на раздаваните пропуски, за да облекчи опасенията за пренаселеността. Цената за получаване на разрешително за катерене също се очаква да нарасне от $11 000 на $15 000 от следващата година.

Каролайн Огъл, генерален мениджър на Adventures Consultants в Нова Зеландия, казва пред Newsweek, че високопоставените документални филми също поставят Еверест в светлината на прожекторите.

Уотърс отбеляза, че 2023 г. е била още една рекордна година в броя на разрешените катерачи в планината. Въпреки че самият той не се е изкачвал тази пролет, той е ходил "почти всяка година през последното десетилетие" и планира да бъде там отново следващата пролет, 21 години от първото му изкачване на Еверест.

"Разраства се всяка година", казва Гордън Яноу, директор на програмите в Alpine Ascents, в интервю. "Върхът става става все по-известен. Винаги ще има част от населението, която също е привлекателна."

Яноу го сравни с това как някой, който може да започне да бяга като хоби, би искал в крайна сметка да се състезава в 5 км и в крайна сметка в маратон.

"Случва се доста естествено", допълва той. Компанията беше сред първите, които водеха екскурзии до Еверест през 90-те години.

Местни непалски компании оттогава са започнали да водят хората до Еверест, казна Яноу, давайки на бъдещите алпинисти повече възможности. Преди това беше обичайно алпинистите да преминават през базирана в Европа, САЩ или Нова Зеландия компания.

Повторното отваряне на тибетската страна увеличава тълпите. Тази година Китай позволи на чужденци да преминат през Тибет за първи път след четиригодишно затваряне поради пандемия.

"С повече хора, идващи от Индийския субконтинент, Китай и други места по света, те не винаги имат места за тези планински училища", казва Янов. "Те някак просто се впускат направо в катеренето и могат да придобият повече или по-малко умения въз основа на терена, който имат на разположение."

Това доведе до това, че редица компании за експедиции приемат клиенти с по-малко опит, което забавя нещата, според Яноу.

За Маккей тя се опита да "тренира колкото може повече" преди изкачването си, ходейки по планините Апалачи във Вирджиния, бягайки 5 км и тренирайки на степер.

"Това беше по-голямата част от моята рутина", споделя тя. "Честно казано пътеката не беше това, което очаквах. Беше трудно, но беше постижимо."

Може би най-важното е, че появата на проследяването на "прозореца на времето" в реално време направи така, че алпинистите да имат достъп до почти точни прогнози за това кога времето ще бъде достатъчно ясно, за да продължат нагоре по планината.

"Преди трябваше да се качим и да се надяваме на най-доброто за този ден", каза Яноу. "През следващите два или три часа нямаше сателити, които да дават доклади. Това наистина промени играта."

"Метеорологичните прозорци" са това, което създава тези ефекти на тесни места, наблюдавани в толкова много вирусни видеоклипове. Клиповете в социалните мрежи показват алпинисти в "час пик".

"Огромните опашки, които се виждат на изображенията, идващи от връх Еверест, са причинени от множество големи екипи, които избират да се изкачат в един и същи ден", казма Огъл от Adventure Consultants пред Newsweek. "Нашият екип изчака няколко дни в Лагер 2, преди да се придвижи до Лагер 3 и 4, за да започне издигането на върха, позволявайки на големите групи да преминат през него и силните ветрове да отслабнат. Това означаваше, че се изкачихме в деня с най-добро време и без опашки."

Прозорците този сезон са особено къси, добавя тя.

Безопасността на първо място

Яноу казва, че по-малките групи са ключови за успешното изкачване, създавайки "предимство за безопасност", което позволява ресурсите да бъдат насочени към отделни проблеми, когато възникнат. Огъл добави, че катеренето с опитна компания може да помогне за "намаляване на този риск". Нейната група ограничава размера на своя екип, за да "осигури най-добрия шанс за успех".

Дори въоръжен с нови технологии и опитен водач, връх Еверест си остава "изключително сериозно начинание", категорична е Огъл. Тя предлага на алпинистите да проучат, преди да се опитат да излязат на поклонение в планината.

"Изкачването на връх Еверест винаги включва някакъв присъщ риск. Има някои места с опасности отгоре, като ледопада Кхумбу, и има риск от премвръзвания или проблеми с надморската височина, но с правилно насочване много от рисковете могат да бъдат сведени до минимум, и планината може да се изкачи по сравнително безопасен начин", обяснява Уотърс от Mountain Professionals пред Newsweek. "Правилната подготовка е ключов елемент за това."

Обикновено надморската височина влияе най-много на хората. На повечето групи им отнема няколко дни, за да изкачат Еверест, което позволява на катерачите да се аклиматизират по-добре. Маккей каза, че корекцията на надморската височина е била най-трудният аспект от нейното изкачване до базовия лагер.

И въпреки "слуховете за боклуци и трупове навсякъде", Уотърс казва, че планината остава "специално място".

Що се отнася до Маккей, тя харесала изкачването толкова много, че планира да се върне следващата есен. Тя забелязва голям интерес към допълнително изкачване на голяма група, което тя планира да координира сама чрез социалните медии. Тя каза, че е развълнувана да изследва отвъд пътеките, проверявайки малките селца, осеяли прехода до основата на Еверест.

"Наистина става дума за това да се чувстваш комфортно с неудобното", казва Маккей. "Всички, които срещнах по време на пътуването, всички местни жители, бяха невероятни... Вълнувам се да се върна."