"Роби в Германия": Печелят зле, срамуват се да се върнат в страната си

Те са от България, Румъния, Унгария. Идват в Германия с грешни представи. Печелят зле, работят при лоши условия. Срамуват се да се върнат обратно. Германски медии разказват истории на експлоатирани източноевропейци.

Германия привлича много хора от Югоизточна Европа, които си мечтаят за по-високи доходи и по-добър живот. Често обаче реалността се оказва много различна - много източноевропейци, тръгнали по този път, бързо разбират, че са експлоатирани. Две германски издания - обществената телевизия WDR и мюнхенският вестник "Абендцайтунг" - дават нови конкретни примери за това. "Дойче Веле" представя някои от тях със съкращения.

"Роби на системата"

Репортажът в "Абендцайтунг" ни пренася в приют в Мюнхен, където са настанени около 450 трудови мигранти от Източна Европа. По-голямата част от тези хора са румънци и българи, а почти всички от българите са от Пазарджик - град в Централна България, уточнява изданието.

Те работят всичко онова, което повечето хора, родени в Германия, не желаят да вършат: чистят, разнасят пратки, трудят се по строежите, мият чинии в ресторанти, работят в кланици. Те получават по-малко пари от хората с германски паспорт, просто защото не знаят друго: минималната заплата в България е 2,85 евро на час, а в Германия - 12,41 евро.

"Роби на нашата система" - така нарича тези хора управителката на приюта в Мюнхен Андреа Гарлонта. Без да си дават сметка колко точно е скъп животът в Германия, те си създават една фалшива представа от това, което някой им е казал или което са прочели в интернет, казва тя за "Абендцайтунг".

"Тези хора са жертва"

Те идват с надеждата да печелят повече и на практика се жертват. Спят в общи, претъпкани помещения или на улицата. Лъжат ги със заплащането и обикновено им прекратяват договора веднага, след като изтече пробният им срок, а после пак ги назначават. Така обаче те губят част от правата си - като платен отпуск. На други пък им предлагат работа за по няколко часа на ден, а трети работят изцяло на черно.

Изданието разказва и историята на братята Виктор, Якоб и Егон - трима унгарци, дошли в Германия с надеждата за по-добър живот. Първи пристигнал Егон - преди 5 години, а по-късно го последвали и другите двама братя. Работили в склад и в ресторанти - "все гадна работа, най-малко по 10 часа на ден", казва Егон. "Целият съм разбит", уверява той.

Последно тримата работили в китайски ресторант, където започнали с миене на чинии, но после вършели всичко: чистене, обслужване, помощ в кухнята - за три евро на час. Спели на тавана над ресторанта - върху матраци на голия под с картони от кашони между тях, служещи за преграда. Шефът им често задържал заплатите за наем, разказва Егон.

"Отпред, където са масите за гости, любезно им се усмихват. Но отзад е ад", уверява 32-годишният унгарец. Работели по шест, а понякога седем дни в седмицата - без почивка, по десет или дванайсет часа на ден. "Бях толкова изтощен", казва Егон. Накрая той и другите двама просто искали да си тръгнат, пише "Абендцайтунг".

"Сега се страхуват да се върнат в Унгария като провалили се неудачници. Това е причината много от тях да остават тук", посочва Андреа Гарлонта. Самата тя е от Източна Европа - дошла е в Германия преди 24 години, когато била на 21. Не смятала да остава дълго, а само колкото да спести някакви пари и да се върне в Румъния. Но останала и сега помага на други трудови мигранти.  

Тя казва с тъга, че родината ѝ Румъния губи много квалифицирани кадри. "За строителни дейности по пътищата сега в Румъния назначават хора от Пакистан. Това са робите там", казва тя. А Ноеми Молнер, която също работи в сферата на помощта за мигранти, обобщава пред "Абендцайтунг": обикновено унгарците в Мюнхен работят на черно по китайски ресторанти, българите и румънците - често са по строежите, а африканците в Мюнхен са най-вече чистачи.

Как се живее без душ и тоалетна

Експлоатацията в Германия на работна ръка от Източна Европа беше тема и на последното издание на популярното предаване "Локалцайт" на обществената телевизия WDR. Зрителите научиха личните истории на Лорант Могер и на Емил Тома - и двамата от Румъния.

Единият работил като шофьор на камион. Работодателят му го регистрирал, но само фиктивно - реално Могер нямал жилище и живеел в камиона "седмици наред, без душ или тоалетна", разказа самият той в предаването.

Емил Тома пък работил две години в кланица - по 13 до 15 часа изключително тежък труд, всеки ден, без почивки. "Ако не успяваш да свършиш всичко, веднага те заплашват с уволнение", казва 51-годишният мъж. Изкарал две години така, след което получил сърдечен удар и вече не може да работи, става ясно още в предаването.

В него председателката на профсъюза DGB Аня Вебер потвърди, че несигурните условия на труд и дъмпингът на заплатите продължават да са сериозен проблем в много сектори на икономиката. От синдиката упрекват политиците, че правят твърде малко за решаването на тези проблеми. Синдикалистите настояват за прекратяването на експлоатацията на източноевропейските работници и за въвеждането на справедливи условия на труд за всички хора в Европа.