Светът върви към "война за храна и вода"

Светът ще се озлоби до толкова, че ще се стигне до “война за храна” в резултат на климатичните изменения и геополитическото напрежение. Това са все фактори, намаляващи доставките на важни хранителни суровини. Предупреждението е на един от най-големите търговци на селскостопански стоки в света - Olam Group, съобщава Financial Times, цитиран от БНР.

Съни Вергезе е изпълнителен директор на Olam Agri и споделя: "Водили сме много войни за петрола. Ще водим по-големи войни за храна и вода”.

Говорейки на потребителската конференция Redburn Atlantic and Rothschild миналата седмица, Вергезе предупреди, че търговските бариери, наложени от правителствата, които се стремят да укрепят местните хранителни запаси, са изострили инфлацията при храните.

В анализа си, Вергезе споделя, че през 2022 година, когато започна военната инвазия в Украйна, големите търговци на селскостопански стоки са реализирали големи печалби. Въпреки това, те бяха обвинени в изостряне на инфлационния проблем с цените чрез увеличаване на надценките с цел повишаващи се печалби.

Вергезе обаче твърди, че повишената ценовата инфлация на храните е отчасти резултат от правителствена намеса. “Разпространението на нетарифни търговски бариери през 2022 г. в отговор на войната - 1266 търговски бариери, наложени от 154 държави, според неговите данни - е "създало преувеличен дисбаланс между търсенето и предлагането", отбеляза той.

Вергезе даде пример с по-богатите страни, които натрупаха излишъци от стратегически цени, а това доведе до повече търсене и съвсем нормално до по-високи цени. "Индия, Китай, всички имат буферни запаси. Това само изостря глобалния проблем", посочи той.

Пандемията от коронавирус също беше сериозна предпоставка за повишаване на цените, но скочиха още по-рязко след нахлуването на Русия в Украйна, тъй като някои износи на зърно и торове бяха блокирани заради военния конфликт. Това задълбочи продоволствената несигурност в по-бедните страни и постави потребителите по целия свят пред криза на разходите им за живот, отбелязва финансовото издание.

Пример е Индонезия, която още през 2022 година забрани износа на палмово масло с цел да защити местния пазар. Индия също наложи рестрикции върху износа на определени видове ориз в опит да ограничи нарастващите цени на вътрешния пазар преди парламентарните избори, след като мусона буря наруши производството и предизвика опасения за недостиг на доставките.

"Това беше точно грешното нещо. Ще виждате все повече и повече от това", отбеляза Вергезе.

Обръщайки се към въздействието на изменението на климата върху глобалните добиви, Съни Вергезе призова събранието на ръководители на потребителската индустрия, включително шефовете на Coca-Cola и Associated British Foods, да "се събудят" и да предприемат повече действия по отношение на изменението на климата.