Свен-Горан Ериксон – човекът, избрал да не крие болестта, а да сбъдне мечти

Начело на любимия Ливърпул за 1 мач, в компанията на легендата Джон Барнс.

1 / 11

Свен-Горан Ериксон прекара последните месеци от живота си възможно най-публично, така както искаше, и светът му помогна в това. За разлика от почти всички известни личности, които крият до последно тежката си диагноза, шведът предпочете да разкрие веднага състоянието и си да изживее последните си дни, като получи приживе признанието и любовта, които е заслужил.

"Имах добър живот, да. Мисля, че всички се страхуваме от деня, в който животът свършва, когато умираме. Но смъртта също е част от живота. Трябва да се научиш да го приемаш такъв, какъвто е. Надяваме се, че накрая хората ще кажат: "Да, той беше добър човек", но не всеки ще каже това.

Надявам се, че ще ме запомните като позитивен човек, който се стараеше да дава всичко от себе си. Не съжалявай, усмихни се! Благодаря ви за всичко, треньори, играчи, публика.

Всичко беше фантастично. Грижете се за себе си, грижете се за живота си и го живейте. Сбогом!“, завършва той последните си думи във видео за филма "Sven".

Свен-Горан Ериксон, бивш треньор на Лацио, ИФК Гьотеборг, Бенфика, националния отбор на Англия и Манчестър Сити, почина на 76 години. Шведският специалист имаше рак на панкреаса в последен стадий - лекарите го предупредиха, че възстановяването е невъзможно.

Светът разбра, че шведът е болен от онкологично заболяване през януари 2024 г. Ериксон реши да не се крие от обществеността и сам проговори за състоянието си: "В най-добрия случай ми остава една година, в най-лошия - малко по-малко. Но обещавам да се боря толкова дълго, колкото мога. Лекарите не знаят от колко време съм болен, може би от месец, може би от година".

Освен това Свен постъпи смело - той не просто говори за болестта си, а реши да прекара последните месеци от живота си възможно най-публично. И целият футболен свят му помогна в това, припомня БГНЕС.

Ливърпул се включи първи. В едно интервю Ериксон със съжаление призна, че винаги е искал да работи за този клуб: "Винаги съм мечтал да бъда треньор на Ливърпул. Баща ми все още вика за тях, аз също винаги съм ги подкрепял... Така че да - мечтал съм да тренирам Ливърпул, но това никога повече няма да се случи. Тъжно е, но няма какво да се направи".

След като чуват това, от Ливърпул решават да поканят Ериксон да поеме отбора в мача на легендите срещу Аякс.

"Очевидно това беше много трогателна новина, когато научих за нея. За първи път чух за неговото възхищение или любов към Ливърпул и че е бил фен през целия си живот. Единственото, което мога да кажа, е, че той ще бъде много добре дошъл тук. И ако иска, може да седне на моето място в кабинета ми и да върши моята работа през деня. Това не е проблем“, заяви тогавашният треньор на "червените" Юрген Клоп.

В крайна сметка Ериксон наистина води Ливърпул за един мач, точно както си беше мечтал. И всичко беше сериозно - мачът се проведе на „Анфийлд“, пълните трибуни пяха YNWA, а отборът на шведа победи Аякс с 4:2. Свен се разплака след мача.

След това започна турне - Ериксон последователно посети почти всички клубове, в които е работил. Посети Бенфика (с тях доминираше в Португалия и на континента през 80-те години), отиде в Гьотеборг, с който взе Купата на УЕФА (там го посрещнаха с „Не знам къде свършва, но знам откъде започна всичко“), отиде в Сампдория, с който спечели Купата на Италия.

Последната спирка на шведът бе Лацио - може би основният отбор в кариерата на Свен-Горан Ериксон. С римляните треньорът печели Скудетото и редица други трофеи - общо седем, сред които и шампионската титла в Италия. Клубът постави всички тях на терена, а шведът им се зарадва точно там - под аплодисментите на трибуните.

След Лацио Свен почти изчезна от публичното пространство - сподели само, че ще подкрепя Англия на Евро 2024.

На 21 август Ериксон се сбогува със света в автобиографичен филм :

"Грижете се за себе си и за живота си. И го живейте. Сбогом".