100 трилиона дълг: Затъва ли светът и какви са последствията?

Според последни проучвания световният външен дълг скоро ще достигне 100 трилиона долара, а общия дълг в целия свят вече достигна 300 трилиона. Светът е натрупал огромни дългове през последните години. Това поставя под въпрос финансовата стабилност в световен мащаб. Затова Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти какви ще са последствията от трупащия се световен дълг.

Димитър Георгиев, ръководител „Финансови пазари“ в „ЕЛАНА Трейдинг“:
Има проблем с растящата планина от дълг, но този проблем редовно се надценява. Причината за това е, че живеем от векове в постоянна инфлация, която постоянно обезценява стойността на парите. Важно е да гледаме дълга спрямо БВП на страните. Когато погледнем тези данни, те не са толкова стряскащи, но са притеснителни.

Въпреки устойчивата инфлация в годините, правителствата по света не успяват да укротят разходите си, за да използват инфлационната възможност да намаляват дълга спрямо икономиката. Виждаме прекомерни разходи и дефицити в много от разтитие икономики. Това, от което има нужда светът и всяка една демократично управляване страна е значително ограничаване на дела на държавата в икономиката, намаляване на държавните разходи и съкращаване на една голяма част от администрацията. Проблем с дълга има, но той не е толкова голям и не очаквам сериозна финансова криза. Трайното решение е намаляване на дела на държавата в икономиката.

Николай Ваньов, управляващ директор на MK BROKERS:
Според последния доклад на МВФ общия световен дълг е 334 трилиона. На първо място трябва да си зададем въпроса доколко задлъжнялостта е новото нормално. Само за последното десетилетие тя нараства със 100 трилиона долара. Делят на дълга към БВП също расте сериозно. Това е съпроводено с изместване на паричните политики.

Светът промени начина си на виждане за задлъжнялостта от нещо, което да е проблем на растежа до нещо, което да го стимулира. Виждаме го от всяка една криза от 2008 г. насам. Всяко едно затруднение е посрещнато с монетарни улеснения от централните банки. Това натрупване на дълг само по себе си не води до проблеми или притеснения.

Още повече, че задлъжнялостта в света в момента е под нивото от второто тримесечие на 2021 г., когато надхвърли 360 трилиона долара. През 2022, 2023 и сега през 2024 г. съотношението дълг към БВП сериозно намалява, продиктувано от инфлацията. Следователно инфлационните процеси ще са водещи при регулацията. Комбинацията от действията на централните банки и инфлационните цикли, до което те водят, ще пренастроят икономиката, което не е непременно лошо. Не бих казал, че това нарастване на задлъжнялостта е непременно негативен икономически фактор. То просто е свързано с промените на начина на водене на икономика, която се установи през последните две десетилетия.

Цялата статия може да четете на Bloomberg TV Bulgaria.