Оставаме донори, без да сме го декларирали изрично

С едночасов дебат, вплитащ морал, религия и политика, започна парламентът днес.

Темата – промяна в закона за трансплантациите, поискана от депутата от „Синята коалиция” Лъчезар Тошев.

Според десницата действащият текст, според който по презумпция се приема, че ако не си декларирал „несъгласие” да дариш органите си, значи си съгласен, предполага че държавата няма диалог с хората.

Тошев уточни, че е „за” донорството и по морални, и по религиозни причини. Даже цитира статистика – „за” са 60% от българите. И все пак иска всеки от нас да декларира писмено „съгласие” или писмено „несъгласие” – ако не го е направил – то близките му да го направят, отново писмено.

Сега те биват уведомявани задължително и ако не се противопоставят, се приема, че също са съгласни.

Уточнявайки, че позицията му е лична, на страната на Тошев застана социалистът Александър Радославов.

„Аз съм вярващ човек и се гордея, че съм християнин. Ценностите на християнството са водещи при моето поведение”, разясни отношението си към законопроекта Радославов.

Според него „човешката душа и тяло принадлежат единствено на човека и Бог”, именно затова не бива да бъдем лишавани от правото на избор.

Не на това мнение обаче е колегата му от „Коалиция за България” и бивш здравен министър Евгений Желев.

Според него след като за 3 години, откакто законът действа, никой не му се е противопоставил и ничии права не са потиснати, не трябва да се променя.

Острието на ГЕРБ в този спор беше Лъчезар Иванов. Гинекологът уточни, че и сега се иска съгласието на донора, както и на неговите близки.

А що се отнася до начина, по който това се случва, според Иванов е много по-лесно за държавата, който не е съгласен да го заяви.

„Неговите близки също могат да откажат. И в двата случая имаме активното желание – веднъж на донора, втори път на близките му”, обясни Иванов.

И двамата лидери на „Синята коалиция” – Иван Костов и Мартин Димитров, подкрепиха колегата си Тошев. Костов попита депутатите кой има полза от сегашната ситуация, при положение че в чужбина се изнасят огромен брой тъкани и кости, а се трансплантират малък брой органи.

Мартин Димитров пък посочи, че никой в държавата няма право да взима решение за донорство вместо хората.

„Цялата концепция на закона е, че някой си мисли, че не може да има диалог с хората и затова не трябва да се иска тяхното съгласие”, разтълкува поведението на управляващите лидерът на СДС.

След като на няколко пъти в залата се чуха призиви да се гласува „по съвест”, както принципно трябва да се гласува за всеки закон според Конституцията, парламентът отхвърли предложението на Лъчезар Тошев.

Това обаче стана с гласовете на въздържалите се народни представители. Тоест, финално остава презумпцията за съгласие. Ако изрично не декларираме, че искаме да отнесем всичките си органи в гроба, значи сме съгласни да дарим.