ЕК подбира по личните качества, а не по картончета

Опитът и личните качества на кандидатите са основният критерий, по който Европейската комисия подбира служителите си.

Това заяви генералният секретар на комисията Катрин Дей в отговор на въпрос за българските дипломатите, свързани с бившата Държавна сигурност по време на изслушване в Комисията за бюджетен контрол на Европейския парламент днес в Брюксел, съобщиха от пресофиса на евродепутата Ивайло Калфин.

Тя беше попитана от депутат от Европейската народна партия как Брюксел се подсигурява срещу наемането на служители, свързани с бившите комунистически тайни служби и дали такива хора биват назначавани в евроинституциите.

„Оценяват се биографиите, които кандидатите представят, както и дали предишният им професионален опит съответства на нуждите на комисията“, пояснява Дей.

Тя съветва, хората, които желаят да работят за Европейската комисия, да не прикриват данни от професионалните си биографии, защото ако Брюксел се усъмни, той може да проведе допълнително разследване.

Служителите, които работят с конфиденциална информация, се нуждаят и от допълнително разрешително за достъп, което се получава след съвместна проверка с органите за достъп до информация в страната, от която идва служителят, обяснява още Дей.

"От отговора на генералния секретар Катрин Дей е очевидно, че Европейската комисия не допуска ограничаването на права на групи хора. Всеки случай се разглежда по отделно, като основен критерий е опитът на кандидата", коментира Ивайло Калфин, който е член на Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент.

Както е известно Народното събрание прие декларация, в която призовава посланиците с досиета сами да напуснат постовете си.

Външният министър Николай Младенов обяви, че дипломати, работили за бившите тайни служби, нямат място в задграничните представителства на България.

„Хипотезата за разглеждане на "случай по случай" можеше да бъде актуална преди години“, коментира от своя страна говорителят на МВнР Весела Чернева.

"Това е нещо, което е трябвало да се случи преди години и вероятно най-късно през 2006 г., когато този закон е бил приет, президентът е можел да поиска да прочете тези папки, което той очевидно тогава не е направил или, ако е направил, не е счел това за проблем", каза Чернева.

По думите й към настоящия момент "масата, бройката, количеството за съжаление ни поставя в ситуация, в която да трябва наистина да действаме "ан блок".