63% от българите не искат президент от ГЕРБ

Въпреки че чрез вота на доверие правителството спечели политическата битка срещу опонентите си, скандалите от първите месеци на годината са нанесли сериозни поражения върху имиджа на управляващите. 

Това показват резултатите от редовното тримесечно проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 12 – 20 февруари 2011г. сред 1005 пълнолетни жители от цялата страна.

За първи път, откакто е на власт, правителството не е в състояние да произведе позитивни за общественото мнение събития. То губи инициативата в налагането на темите, проблемите и интерпретациите на случващото се в страната. 

Плевнелиев продължава да е най-одобряваният министър

Обобщената оценка: само за 37% от българите правителството се справя успешно и това личи в резултатите от дейността му. 60% са на обратното мнение.

Силен обрат търпи отношението към вътрешния министър Цветан Цветанов. През декември 2010г. той беше най-одобряваният член на кабинета с 35% положителни оценки. През февруари Цветанов продължава да се ползва с доверието на 23% от избирателите, но вече заема второто място в класацията на най-неуспешните министри. 

Намалява и мотивацията за вот в полза на ГЕРБ. Най-силният индикатор в това отношение е заявеното предпочитание на 63% от българите да бъде избран президент от друга политическа сила, срещу 33% желаещи бъдещият президент да е излъчен от управляващите. 

Тези нагласи не могат да бъдат разглеждани като прогноза за президентския вот, тъй като не са ясни още нито броя и имената на претендентите, нито разпределението на гласовете между евентуалните конкуренти. Те обаче са сигнал, че се консолидират настроения в полза на алтернативен избор, коментират от агенция Алфа рисърч.

Както и през декември, когато зае първото място, Росен Плевнелиев продължава да е  и най-одобряваният министър (37%), и с най-висок индекс, т.е. разлика между положителни и отрицателни оценки - (33.3%). 

След него се нареждат  Мирослав Найденов (с индекс за дейността си от 14.9%) и Николай Младенов (12.3%). Забележим ръст се наблюдава и в оценките за работата на министър Томислав Дончев, който заема четвъртото място и чийто ресор се откроява като една от малкото успешни сфери в дейността на правителството (51%). 

За разлика от имиджа, динамиката в подкрепата за кабинета е по-слаба. За периода януари – февруари правителството губи 2% одобрение (спад от 24% на 22%). Неодобрението за цялостната му дейност (39%) обаче вече става почти двойно по-високо от одобрението.

Електорални нагласи

Ерозията в имиджа обикновено е първата стъпка в промяната на цялостното отношение към дадена политически сила. Към момента обаче декларираната подкрепа за управляващите, макар и да намалява, се запазва на достатъчно стабилно равнище. Потенциалът на партията спада леко от 27.0% до 26.1%. Подкрепата си от него оттеглят предимно хората с по-ниски доходи и в по-тежко материално положение. 

Политически ползи от скандалите в управлението извлича БСП. Подкрепата за социалистите бележи лек ръст от 15.2% до 16.6%, а лидерът й Сергей Станишев запазва доверие от 15%. 

В лявото пространство, отношението към президента Г. Първанов  се запазва силно поляризирано както в края на миналата година (31% положително срещу 31% отрицателно).

Потенциалът на Атака продължава да бъде свит до 2.5% най-твърди привърженици, а лидерът й Волен Сидеров се ползва с доверието на 10 на сто от пълнолетните жители на страната.

Малко по-добри, но все още неустойчиви са позициите на Синята коалиция. Подкрепа за нея заявяват 3.4%, а лидерите Иван Костов и Мартин Димитров се ползват с подкрепата на 9% от избирателите. Десните избиратели очакват сините да определят по-еднозначно позицията си към управляващите. Близо една пета от симпатизантите им се колебаят как биха гласували, ако в момента се провеждат избори.

ДПС запазва традиционното си равнище на електорална подкрепа от 4.9%. Оставката на Касим Дал и последвалото изключване от партията обаче отнема част от доверието в Ахмед Доган, което се свива от 7% до 4%. Потенциалът на останалите партии е на обичайните си ниски стойности. Висок остава и делът на негласуващите (38.9%).