За съдебния ни хал и "тричането"

Парламентът обсъжда на първо четене промените в Закона за съдебната система.

Измененията засягат полагането на един конкурс за атестирането на съдиите, прокурорите и следователите. И на втори конкурс, свързан с проверка на нравствените качества на магистратите преди назначаването им на определена длъжност.

От „Коалиция за България” обявиха, че няма да подкрепят измененията. Според Михаил Миков това е поредният опит за тричане на съдебната система.

"Защото тя е с вързани ръце по отношение на атестирането на магистратите", каза той.

Миков припомни, че повече от два месеца и половина Висшият съдебен съвет не може да проведе конкурси. Депутатът от левицата подкрепи думите си с пример от работата на Софийския градски съд. Заради голямата натовареност на съдиите на година на един магистрат в градския съд се падат по 1100 дела.

"Заради забавените конкурси за магистрати, в съдилищата често се командироват съдии от други места. Какво се получава? Работи година и половина в СГС,  после „наше момче” минава през Висшия съдебен съвет и този, който е бил командирован, айде да бъде така добър да се върне там, откъдето идва", коментира Миков.

И попита какво налага през месец март да се приемат 14 параграфа от закона, които да влязат в сила чак през следващата година.

"За това казвам, че това е опит за тричане в съдебната система. Важното е да ги въртят бързо с въжето и да ги хвърлят от време на време в студената вода", обясни Михаил Миков.

Лютви Местан от ДПС репликира Миков с аргумента, че тричането може и да е здравословно за съдебната система.

"Етимологията на думата означава бесене с цел освобождаване на зли духове за здраве. Този знак е натоварен с положително значение. Може би наистина се нуждае от тричане", допълни Местан.

Екатерина Михайлова от „Синята коалиция” даде принципната си подкрепа за законопроекта с аргумента, че той предвижда атестация и конкурсно начало на входа на съдебната власт за магистрати. Но също не спести критиките си към управляващите.

"Това не е реформа, Висшият съдебен съвет стои с непопълнен състав, за да може да бъде контролиран", коментира синият юрист.

Михайлова упрекна мнозинството, че работи на парче: "Това, което виждаме, не е реформа, колеги. За втори път предлагате парламентът да се произнесе за идеята за реформиране. Моля ви, изяснете какво точно смятате да правите в съдебната власт. Какви сигнали изпращаме към съдебната власт – грешни решения и да променяте току-що приети закони", допълни тя.

Правосъдният министър Маргарита Попова взе думата, след като изслуша аргументите на опозицията.

Тя обясни, че в съдебната система трябва да се внимава кой влиза и затова подборът на входа трябва да е със завишени критерии. Попова обясни, че от целия дебат в парламента е разбрала, че някои от депутатите не искат критериите да бъдат завишени.

"Кандидатите за магистрати трябва да преминат един курс за обучение в рамките на 9 месеца – това е европейски стандарт". Попова обясни още, че обучението се провежда от Националния институт по правосъдие, който е към ВСС, а не към правосъдното министерство.

"Никой преди да е положил изпит и преди да знае какъв му е балът, не може да знае къде ще отиде", беше категорична тя.

По думите й може би затова системата е на този хал – защото на някои хора им е осигурявано предварително работното място.

С гласуване в залата законопроекта подкрепиха 93-ма депутати, 18 го отхвърлиха, а 18 гласуваха „въздържал се”.