3 пъти седмично МВР шефът нарежда подслушване

142 пъти м.г., или 3 пъти седмично, вътрешният министър Цветан Цветанов е използвал законовото си правомощие лично по изключение да нарежда използването на СРС, без да се иска съдебно разрешение.

Данните изнесе в парламента Христо Бисеров от ДПС, който пое на ротационен принцип шефското място в подкомисията за контрол на СРС, пише в. „Сега“.

По закон министърът има право на това в случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност.

Такова право има и шефът на ДАНС. Използването трябва да се прекрати, ако до 24 часа няма и съдебно позволение. Има хипотеза обаче министърът да иска СРС на всеки 24 часа и така на практика да не се стига до съда.

Парламентарната подкомисия е решила да направи проверка как се е използвал този текст през годините. Подобен е казусът при прилагането на СРС-тата спрямо шефа на митниците Ваньо Танов.

Ще бъде проверена и практиката по още един текст от Закона за СРС - когато се използват със съгласието на дадено лице, посочи Бисеров. Има данни, че понякога този текст се използва за заобикаляне на другите изисквания за прилагане на СРС, а целта му е опазването на живота и здравето на лицето, уточни депутатът.

Бисеров изнесе и информация, според която достъпът на разследващите до данните за телефонния и интернет трафик заплашва да се превърне в по-сериозен проблем от подслушването.

Броят им за година е 50 000. Най-притеснителното е, че в 30 000 от случаите няма съдебна санкция за достъпа до данните. Те са поискани директно от интернет доставчиците и телефонните оператори в рамките на образувани дела.

В повечето от исканията се сочат десетки, а не един IP адрес или телефонен номер и това увеличава многократно броя на хората, чиито контакти се следят. Освен това няма никаква гаранция, че сред телефонните номера или IP адреса на даден човек "случайно" няма да попадне и нечий чужд.

В данните няма информация за съдържанието на телефонния разговор. Но от тях става ясно с кого, колко често и за колко време е общувал проследяваният, както и къде се е намирал. Трафичните данни могат да се предоставят на службите и прокуратурата само за издирване на хора и за разкриване и разследване на компютърни и тежки престъпления (за които НК предвижда над 5 г. затвор).