КС отхвърли лустрацията на дипломатите

Конституционният съд /КС/ обяви за противоконституционни текстове от Закона за дипломатическата служба, с които не се позволява сътрудниците на Държавна сигурност да се назначават за посланици или да заемат ръководни постове в МВнР, става ясно от решението на съда.

Трима от магистратите са подписали с особено мнение - Владислав Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков. Останалите деветима съдии обаче смятат, че т. нар лустрация е противоконституционна.

Магистратите се позовават на предишно свое решение, с което премахнаха сходни текстове и в правилника на парламента, който има силата на закон.

В решението на КС пише, че "негативната общественополитическа и ценностна оценка по отношение на
дейността на тайните служби на тоталитарната държава не бива да се смесва с въпроса за конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество.

Подобни негативни оценки за миналото не могат да бъдат основание за ограничаване на конституционните права на български граждани при действието на демократичния основен закон на страната от 1991 г."

В Конституцията равенството на всички граждани пред закона е формулирано като конституционен принцип, присъщ на всяко демократично общество, мотивират се съдиите.

Президентът Георги Първанов наложи вето на закона, а БСП и ДПС сезираха Конституционния съд ден след обнародването на промените.

Те предвиждаха на публични постове в Министерството на външните работи (МВнР) да не могат да се назначават агенти на Държавна сигурност (ДС) и на Разузнавателното управление (РУ) на Българската армия.

Бившите сътрудници на ДС, които в момента заемат публични длъжности в задграничните ни мисии, трябваше да бъдат освободени без предизвестие и пренасочени към друга длъжност в дипломатическата служба.

Магистратите намират и за противоконституционен текст, според който министърът на външните работи определя външната политика на страната.

Според КС тя се определя от правителството, от Народното събрание и от президента.

"Конституционно недопустимо е разширяването на правомощията на министъра на външните работи в качеството му на ръководител на дипломатическата служба, като се засягат конституционните правомощия на президента и Министерския съвет в сферата на външната политика", смятат магистратите.