БГ се учи да спазва правилата, когато другите започват да се съмняват в тях

Статия за готовността на България и Румъния за влизане в Шенгенското пространство, за съпротивата на холандското правителство, за механизмите за сътрудничество и проверка, прилагани по отношение на двете страни, публикува британското списание "Икономист".

Холандците, както и останалите страни от ЕС, са съгласни, че двете страни са изпълнили техническите изисквания за Шенген, но се притесняват, че съвременната техника за контрол на границите не е от голяма полза, ако служителите на границата са корумпирани, пише "Икономист" в статия, озаглавена "По-светъл оттенък на сивото".

Холандия настоява, че ще налага вето на влизането на двете страни в Шенген, докато не направят още, за да се справят с корупцията. Отчаяни, българите и румънците отвръщат, че холандското правителство е заложник на ксенофоби, които го крепят в парламента, пише британското списание и отбелязва, че спорът е уморителен и всички страни в него вече са отегчени. Повечето наблюдатели очакват по-късно тази година, вероятно през септември, да се стигне до сделка, допълва изданието. Но ако се стигне до съгласие, това ще е по-скоро триумф на нетърпението, отколкото на прословутите способности за трансформация на ЕС, смята "Икономист".

Като отбелязва, че пет години след приемането на България и Румъния в ЕС двете страни продължават да са най-бедните в съюза и че напредъкът с борбата с корупцията и съдебната реформа е слаб, "Икономист" пише, че Брюксел не е очаквал, че временната система на наблюдение (механизмът за сътрудничество и проверка с
докладите за напредъка) ще продължи толкова дълго.

В Букурещ и в София реформаторски настроени висши служители оценяват стимулиращото действие, които имат докладите за промените в двете страни. Еврократите обаче не са се сблъсквали досега с изпитания като Румъния и България и тяхната енергия намалява. Жалко, обобщава списанието и подчертава, че и в двете страни европейските институции се ползват с голямо доверие. По този повод се отбелязва, че Кристалина Георгиева е високо ценена, че е любимият политик на българите, а в много европейски страни гражданите дори не знаят името на своя еврокомисар.

ЕС продължава да играе важна роля в България и Румъния отчасти защото и двете страни се чувстват далеч от кризата в еврозоната. Тъй като в миналото те са се сблъсквали с много по-страшни и извънредни ситуации, нито една от двете страни не изпитва особена симпатия към фискални "грешници" като Гърция, чиито граждани са приблизително три пъти по-богати, пише "Икономист" и цитира думите на външния министър Николай Младенов: "Не сме почитатели на страни, които нарушават правилата".

Една от причините случаят с Шенген да е толкова дразнещ, е фактът, че България и Румъния се научават да спазват правилата в момент, когато други страни започват да се съмняват в тях.

Преди години двете страни щяха да влязат в Шенген, веднага щом си свършат работата. Но днес в сърцето на Европа цари тревожно недоверие. Отчасти заради еврокризата: страни като Холандия и Финландия, които бяха най-скептични за спасителните планове, възприеха и най-твърда линия за Шенген, пише британското
списание и допълва, че в много случаи популистите се възползват от тревогата, която предизвикват и двата въпроса. Има също така опасения, че ако България и Румъния бъдат допуснати в Шенген, много нелегални имигранти, намиращи се в Гърция, ще имат свободен достъп до останалата част от ЕС.

Когато в края на 90-те е станало ясно, че бившите комунистически страни се развиват с различна скорост, е имало опасения, че Румъния може да остане геополитически в "сивата зона" между Русия и Запада. Приемането в НАТО и в ЕС е уталожило тези тревоги, но сега те се възраждат, пише "Икономист". От гледна точка на България и Румъния тази присъда все още е в сила: погледнете Молдова, за да видите какъв може да е животът извън ЕС. Но караницата за Шенген показва, че по-богатата половина на Европа все повече вижда нещата по различен начин, пише в заключение "Икономист".

(БТА)