Еврокомисията дири обяснения за българските работници

Еврокомисарят по заетостта Ласло Андор очаква до средата на май отговори от страните, които решиха да не отварят трудовите си пазари за българи и румънци, с по-задълбочен анализ на причините, които са ги принудили да удължат забраните.

9 държави от ЕС решиха да се възползват от максималния срок да не допускат българи и румънци до пазара си на труда, който изтича на 31 декември 2013 г. Те са посочили като мотиви кризата, рецесията, високата безработица и рисковете от социален дъмпинг. Европейската комисия обаче не е доволна от част от обясненията и иска повече факти и анализ на страховете от българи и румънци.

Някои аргументи са просто смешни, казва Мари Корнелиенсен, която е евродепутат от Холандия. Тя се е запознала с мотивите на своето правителство, където между другото се казвало, че почти няма българи и румънци, които да се ползват от холандската социалната система, но имало възможност това да се промени.

Германия, която облекчи условията за българи и румънци с германски дипломи, пък се опасява, че новодошлите изтласкват местните работници заради скромното заплащане, срещу което се наемат. В Берлин имало страхове, че социалният дъмпинг ще доведе до намаляване на минималните възнаграждения в страната.

Оценката на основанията на страните е сложна, защото страните могат да се мотивират и само със собствената си преценка за икономическата ситуация, за прогнозите за растеж и нивото на заетост и за състоянието на трудовите пазари.

В Брюксел не са съгласни, че българите и румънците застрашават Великобритания, Германия, Белгия, Холандия, Франция, Ирландия, Австрия, Малта и Люксембург, които решиха да продължат с ограниченията.

Еврокомисията произведе вече два доклада, единият по искане на България и Румъния, доказвайки, че най-новите европейци са допринесли за икономическия растеж в западните държави и са имали ограничен ефект върху работните заплати. Заради кризата броят на желаещите да емигрират българи и румънци е намалял.

Еврокомисията обаче не може да застави страните да отворят пазарите си, тъй като това е възможност, която сме приели с влизането си в ЕС и тя е записана в договора ни за членство. Брюксел може само да оказва политически натиск върху правителствата.

От Еврокомисията потвърдиха, че 9-те страни могат да свалят по всяко време забраната за наемане на българи и румънци, без да изчакват изтичането на преходния период на 1 януари 2014 г. В момента ЕС прилага подобни мерки само към българите и румънците, след като ограниченията за 10-те централноевропейски държави изтекоха преди година.