Шистът емоции не ще, а политика и контрол!

Евродепутатът Ивайло Калфин бе категоричен, че е нужен референдум, на който хората у нас да обявят дали са "за" или "против" добива на шистов газ.

"Проучването и добивът на шистов газ са важен за обществото въпрос и по него си струва да се направи референдум. Добивът на шистов газ не е само проблем на хората, около чиито домове ще бъдат издигнати сондите, а е национален въпрос. Най-лесно е парламентът да вземе решение. Но то ще по-стабилно и по-добре обосновано, ако бъде взето на референдум", обяви Калфин пред Dnes.bg.

По думите му гласуваният от парламента у нас мораториум трябва да се запази дотогава, докато в България се проведе дебат с всички аргументи, на който да се покажат и разискват различните световни практики.

"Надявам се, че никой не чете последните промени от юни като разрешаване на проучването или добива на шистов газ. Би било скандално да се прави нещо различно от това, което правителството официално декларира. Мисля си, че те си взеха бележка, уплашиха се от обществените протести против добива на шистов газ. Но под емоционалното въздействие на премиера, който обяви "Всичко ще спрем!", те сложиха ембарго на всички възможности за добив на газ.

Разбира се, този мораториум трая кратко, както много други неща в българското законодателство. След време чак, а не когато се вземаше решението, започнаха да се появяват смислените аргументи и се разбра, че това решение ограничава добива на газ въобще, не само на шистов. Това наложи и промяната на решението. Това е импулсивна политика, която създава нестабилност в законодателството и влошава икономическия климат. Точно това, от което бягат инвеститорите, които не знаят утре в какво настроение ще бъде премиерът и какво ще нареди на Народното събрание", каза той.

Ивайло Калфин допълни, че в момента в Европейския парламент текат процедури по приемането на два доклада за шистовия газ, по единия от тях той е докладчик. Левият евродепутат не изключи възможността в бъдеще шистовият газ да стане привлекателен източник на енергия, но при при по-модерни технологии и съответно законодателство, така че най-сигурните технологии да станат задължителни в Европа и да се прилагат при много строг контрол.

"Няма европейски отговор на въпроса за рисковете от добива. Действително има някои супер нови технологии, при които не се използват опасни химикали, както е сега, но те са още в експериментална фаза.

Под Добруджа и в румънската част има огромно подводно езеро и евентуално изтичане на отровни химикали би заразило тази площ. Не приемам аргумента, че подземното море е толкова голямо, че химикалите няма да се усетят. Факт е че има отровни вещества.

Вторият риск е свързан с това, че част от използваната течност често се държи в хранилища на открито, което означава, че се изпарява и съществуват опасности за заразяване на въздух, почва и т.н. В житницата на България това е недопустимо.

И още нещо: по българското законодателство подземните богатства са публична собственост на държавата, но когато се отдадат на концесия, те стават собственост на концесионера и държавата ще получава само част. Досега от концесии държавата е получавала минимални средства. Срещу всички тези рискове ние дори няма да имаме собственост върху добития газ, защото той ще е на концесионера", допълни Ивайло Калфин.

Според него няма изследвания и данни точно колко големи са залежите в България. Самият той бил чувал, че ние сме в периферията на находище от шистов газ, което основно минава през териториите на Полша, Украйна и Румъния.