Израел едва ли ще прибегне до ответни силови мерки

Израел приветства българския доклад, свързващ Хизбула с атентата в Бургас, показвайки, че ще използва установеното от разследването, за да се съсредоточи върху дипломатическа битка, а не върху военни ответни мерки срещу ливанската групировка, съобщи информационният сайт "Таймс ъв Израел".

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху определи доклада като "още едно потвърждение на онова, което вече знаем - че Хизбула и неговите ирански покровители организират глобална кампания на терор, обхващаща страни и континенти".

Той не намекна, че Израел може да предприеме действия за отмъщение, но даде знак, че ще увеличи усилията за оказване на натиск върху Европейския съюз, за да го убеди да обяви Хизбула за терористична организация. "Надяваме се, че европейците ще си извлекат съответните изводи от това за истинския характер на Хизбула", каза Нетаняху.

Според анализатори Израел едва ли ще прибегне до ответни силови мерки, след като българското разследване е уличило Хизбула за атентата в Бургас, пише израелският сайт. "Когато Израел действа, то е за да предотврати заплаха за сигурността, да предотврати конкретно нападение, а не за да наказва", заявява пред медията израелският специалист по борба с тероризма Боаз Ганор.

По думите на ръководителя на Центъра за стратегически изследвания "Бегин-Садат" към израелския университет "Бар-Илан" Ефраим Инбар докладът на България може да накара ЕС да действа. След като има официално българско разследване, от страна, която е член на ЕС, ще бъде трудно за европейците да не поставят Хизбула в списъка с терористични организации", каза той.

Европейският съюз е длъжен да отговори на атаката на Хизбула в България, пише от своя страна в. "Вашингтон пост" в редакционен коментар. Вчера българското правителство потвърди онова, което по-голямата част от света знаеше вече месеци наред - нападението на автобуса с израелски туристи е било извършено от членове на ливанската организация Хизбула.

Резултатите от официалното разследване изправят лидерите от ЕС пред една реалност, която те трудно могат да игнорират. Те трябва да решат дали да позволят терористичен акт на европейската територия да остане ненаказан или да накажат движението, което е едновременно "упълномощено лице" на Иран и доминираща партия в ливанското правителство, посочва изданието.

Нападението в Бургас не е изолирано, а част от терористична кампания срещу Израел, САЩ и страните от Персийския залив, взети на прицел от Хизбула и Бригадите ал Кудс на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. Според нов доклад на Матю Левит от вашингтонския Институт за близкоизточна политика двете групи са решили още през януари 2010 г. да започнат кампания на насилие, целяща да накаже Израел заради убийството на ирански учени и за да разубеди еврейската страна да извърши удар по иранската ядрена програма, пише изданието.

Хизбула опита да извърши и нападения срещу туристи в Кипър, Гърция и Тайланд. Според Левит над 20 терористични акта на Хизбула и иранските сили са били засечени през период май 2011 г.- юли 2012 г., като за щастие повечето от тях са били предотвратени или са се провалили, подчертава вестникът. Израел също участва в тази сенчеста война. Петима ирански ядрени експерти бяха убити през последните няколко години. САЩ пък спонсорираха кибератаки по ирански ядрени обекти. Но нищо не оправдава опитите на Хизбула да убие туристи.

Не трябва една демократична общност като ЕС да толерира терористични нападения по своята територия от организация като Хизбула, търсеща признание като легитимно политическо движение, достойно да управлява Ливан, отбелязва в. "Вашингтон пост".

По въпроса за санкциите срещу Хизбула вестникът припомня, че няколко европейски правителства, начело с Франция, са се противопоставяли на тази идея с аргумента, че санкциите ще дестабилизират още повече Ливан или ще превърнат европейските миротворци в Южен Ливан в мишена на ответни удари. Изводите от българското разследване би трябвало да сложат край на дебата. Бездействието би означавало, че Европа може да стане зона за свободна стрелба за Иран и неговите "пълномощници", заключава вестникът.

Подобен извод прави и в. "Ню Йорк таймс". Европа си правеше сметки, че каквито и да са дейностите на Хизбула в Близкия изток тя не представлява заплаха за континента. Хиляди членове и поддръжници на Хизбула действат в Европа, до голяма степен неограничавани, като събират пари, които пращат обратно на групата в Ливан, посочва вестникът.

Обнародването на българските данни, че Хизбула е замесена в терористичния акт, предизвика в ЕС спорове дали трябва ливанската организация да бъде призната за терористична. За подобно решение се обявяват Великобритания и Холандия, а против е Франция, която се страхува от дестабилизиране на ситуацията в Ливан - Хизбула влиза в ливанското правителство, се казва в материал на информационен портал "Лента". Ако Хизбула бъде обявена за терористична организация, това ще позволи да бъдат замразени всички нейни сметки и активи в Европа, което  значително би затруднило дейността на радикалите, подчертава руското електронно издание.

Според публикация във в. „Джерусалем пост“ обаче политическите интереси на някои страни от Европейския съюз определят отношението на общността към Хизбула и то няма да се промени заради българското разследване на атентата в Бургас, което сочи, че ливанската групировка е била свързана с нападението.

Логично човек би си помислил, че уличаването на една организация в извършване на терористичен акт в чужбина, отнел живота на шестима души, би било достатъчно за определянето й като терористична организация. Но когато става дума за Хизбула, ЕС има своя логика, отбелязва израелското издание.

Миналия месец координаторът на ЕС за борбата с тероризма Жил дьо Керков заяви, че дори Хизбула наистина да е извършила бомбения атентат на летището в Бургас, това не означава непременно, че тя може да бъде включена в списъка с терористични организации на общността, посочва вестникът. "Никой не влиза автоматично в списъка само защото е стоял зад терористично нападение. Нужно е да вземете предвид не само правното изискване, но и политическата оценка на контекста, и момента", каза Дьо Керков.