Планът "Орешарски" - търговска марка или рестарт на икономиката?

Петстотинте години османско господство, 45 години комунизъм и изминалите две десетилетия на демокрация, опетнена от корупция и икономически провал, накараха българите до голяма степен да не зачитат управниците си, отбелязва британският в. "Файненшъл таймс" .

Новото правителство, което стигна до властта с парламентарен вот, ще управлява страна, по-скептична (и даже цинична) от всякога. То се изправя също пред изпаднала в застой, макар и стабилна, икономика в страната с най-ниските доходи в ЕС.

Правителството на новия премиер Пламен Орешарски - министър и в десни, и в социалистически правителства в миналото - обеща кабинет от малък брой технократи, дошли от държавните служби и академичните среди. В него има и политици от двете партии, които го подкрепиха - Българската социалистическа партия (БСП) и Движението за права и свободи (ДПС), подкрепяна главно от турци и други мюсюлмани.

Възможният крайнодесен елемент, съчетан с широката обществена враждебност към бившите комунисти БСП и към ДПС, обяснява предпазливото отношение на много българи към новата коалиция. Един от избраниците на Орешарски за кабинета бе принуден да се оттегли още преди да бъде назначен.

Орешарски вече получи прозвището "българския Марио Монти" - италианските гласоподаватели вероятно са най-компетентни да кажат дали това е комплимент. Бившият финансов министър от БСП несъмнено е опитен. Новият премиер изготви т.нар. План "Орешарски" за икономиката и държавната администрация, включващ някои предложения за повишаване на социалните плащания, както и за запазване на системата на плоския данък - която БСП предложиха да се премахне. Макар трудно да може да се определи като програма за радикална промяна (за каквато настояват някои българи), планът може да вдъхне увереност на бизнеса в краткосрочен план, отбелязва вестникът.

Т. нар. План "Орешарски" е повече търговска марка, отколкото реален план с конкретни мерки и график, казва старши икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев. Основната идея е да се покаже на обществеността и на чуждите наблюдатели, че времето на политическата нестабилност е изтекло, че има ново правителство, което ще се заеме с най-неотложните предизвикателства в страната, като въпроса за сметките за електричество. Налице е също ясен знак, че новото правителство запазва валутния борд и фискалната стабилност, и забравя за всякакви големи промени в данъчната политика, което успокоява инвеститорите, казва Ганев, цитиран от вестника.

Икономистът очаква някои положителни последици, като това, че компании, отложили вземането на инвестиционни решения заради сътресенията през изминалите няколко месеца, сега спокойно ще могат да продължат напред.

Дебатите по дългосрочни предизвикателства като трудовия пазар, бизнес средата и държавната администрация обаче предстоят. На думи има политическа воля за справяне с тези задачи, но няма конкретни мерки на масата, отбелязва Ганев пред "Файненшъл таймс".

(БТА)